Нещастният Град
Имало някога един цар. Той бил най-богатият човек на света. Имал две красиви дъщери и двама красиви синове. Но не щеш ли, голяма болест застигнала града, в който живеел този цар. Болестта била невиждана и нечувана, нито един лекар билкар или знахар не можел да намери лек за нея.
Първо се разболяла най-малката дъщеря на царя. За няколко дни си отишла от този свят. Градчето едвам преживяло загубата на една от дъщерите на царя и се разболяла и втората му дъщеря. И тя си заминала.
Разболял се и малкият син на царя. Той си отишъл за още по-кратко време.
От наследниците на царски трон останал само най-големият син. Той не можел да стои повече и да гледа как семейството му се погубва.
Взел само острата си сабя, сбогувал се с баща си и тръгнал да търси лечител, способен да излекува хората от злата болест.
Смелият момък срещал много трудности по пътя си, не веднъж се налагало да използва сабята си. И ето, стигнал непозната земя, земя в която не се говори на родният му език.
На пазара на града, в който стигнал, чул да се разговаря на неговият език, той веднага попитал човека за лечител. Минувачът отговорил:
- В целият свят няма по-прочут лечител от мен, разкажи ми историята си!
И момъкът му разказал надълго и нашироко цялата си история. Лечителят отговорил:
- Момко, заведи ме в родният си град, ще направя всичко по силите си да спася останалите живи хора!
И тръгнали двамата да се връщат в родния край на царският син. Силни бури забавили връщането им в градчето. Царят вече си мислел, че е загубил и последната си рожба. Пристигнали те в града. Царят се радвал да види сина си отново.
Смесил лечителят билката, която носел с малко вода и спасил всички болни хора в града. Царят възнаградил щедро лечителя и все пак не могъл да му се отблагодари достатъчно за стореното. Предложил му да остане в града и той се съгласил.
Никой не можел да върне погубените от болестта, но хората трябвало да гледат напред. Заживели отново постарому – в радост и веселие и с благодарност си спомняли за смелостта на царския син и добрината на лечителя.
Раделина Николова
www.podarimiprikazka.com
Имало някога един цар. Той бил най-богатият човек на света. Имал две красиви дъщери и двама красиви синове. Но не щеш ли, голяма болест застигнала града, в който живеел този цар. Болестта била невиждана и нечувана, нито един лекар билкар или знахар не можел да намери лек за нея.
Първо се разболяла най-малката дъщеря на царя. За няколко дни си отишла от този свят. Градчето едвам преживяло загубата на една от дъщерите на царя и се разболяла и втората му дъщеря. И тя си заминала.
Разболял се и малкият син на царя. Той си отишъл за още по-кратко време.
От наследниците на царски трон останал само най-големият син. Той не можел да стои повече и да гледа как семейството му се погубва.
Взел само острата си сабя, сбогувал се с баща си и тръгнал да търси лечител, способен да излекува хората от злата болест.
Смелият момък срещал много трудности по пътя си, не веднъж се налагало да използва сабята си. И ето, стигнал непозната земя, земя в която не се говори на родният му език.
На пазара на града, в който стигнал, чул да се разговаря на неговият език, той веднага попитал човека за лечител. Минувачът отговорил:
- В целият свят няма по-прочут лечител от мен, разкажи ми историята си!
И момъкът му разказал надълго и нашироко цялата си история. Лечителят отговорил:
- Момко, заведи ме в родният си град, ще направя всичко по силите си да спася останалите живи хора!
И тръгнали двамата да се връщат в родния край на царският син. Силни бури забавили връщането им в градчето. Царят вече си мислел, че е загубил и последната си рожба. Пристигнали те в града. Царят се радвал да види сина си отново.
Смесил лечителят билката, която носел с малко вода и спасил всички болни хора в града. Царят възнаградил щедро лечителя и все пак не могъл да му се отблагодари достатъчно за стореното. Предложил му да остане в града и той се съгласил.
Никой не можел да върне погубените от болестта, но хората трябвало да гледат напред. Заживели отново постарому – в радост и веселие и с благодарност си спомняли за смелостта на царския син и добрината на лечителя.
Раделина Николова
www.podarimiprikazka.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар