четвъртък, 5 юни 2014 г.

"Жената през" - новата изложба на група 9 :)

Участие на текст в изложбата, озаглавена "Жената през" на дърворезбарска група 9 :)


От серията сватбени: АВАРИЯ С ОРХИДЕИ


Малко преди сватбата на Деня и Нощта, по време на Есенното равноденствие, горските феи подготвяха наметалата си за празника. Вълшебниците се вълнуваха, защото всеки път по време на тържеството се случваха чудеса на други сватби. Феите правеха грешки, които наричаха „чудеса” и имаха грижата младоженците никога да не разберат истината. Но пък се суетяха около облеклото си и това понякога ги издаваше...
В същия този ден Йонко, който работеше в компютърна фирма, и нямаше взимане-даване с феите, се женеше за Ралица, най-прекрасното момиче в царството на собствения му ум. Той я обичаше чисто и светло като ден и едновременно с това -  тъмно и страстно като нощ. Йонко мечтаеше за овощна градина, която да ги храни и да им носи богатство. Така си представяше бъдещето.
-          Няма да съм в жълто! – фръцна се едната фея.
-          Аз залагам на лилавото! – заяви другата.
Докато се дърпаха, феите поръсиха парчета от своите разноцветни наметала. Късчетата се разпръснаха върху сватбата на Ралица и Йонко и миг преди хората да са ги видели, се превърнаха в лилави орхидеи. За да скрият малката авария, феите решиха да оставят послание на двамата влюбени, което ужким да се отнася до орхидеите. То щеше да се сбъдне в бъдещия съвместен живот на двойката, защото бе подарък от вълшебниците.
-          Посланието... трябва да е, че ако вървят по следите на орхидеите днес, ще се радват на мнооого любов! – каза едната замечтано.
-          Глупости! Те и без това се обичат. Аз предлагам ако следват орхидеите, да забогатеят.
Феите продължаваха да спорят, докато не стигнаха до ритуалната зала на Есенното равноденствие. В унеса си, те бяха пропуснали ежегодната сватба между Деня и Нощта. Затюхкаха се. Седнаха на влажната пръст отвън, без да мислят повече за тоалетите си. Всичко беше отишло напразно – толкова се гласяха, а да изпуснат вселенската сватба заради Ралица и Йонко!
В този миг Денят и Нощта излязоха от ритуалната зала. Те изглеждаха еднакво смели да се врекат един на друг, те бяха равни. Феите се спогледаха. Как не се бяха сетили по-рано! Любовта на Ралица и Йонко е богатство, а богатството се постига с любов! Това е есенното равноденствие. Това е сватбата!
 Тук трябва да кажем, че феите разполагаха с миналото, сегашното и бъдещето на хората. Затова много преди церемонията на сватбата те се погрижиха Йонко да изпрати специално съобщение на своята любима. А сега направиха същото и с Ралица, която върна посланието на любимия си. В този момент той получи съобщението.
Никой освен мен, съдружника на феите, не разбра колко усилия им костваше да скрият аварията с орхидеите. Но тъй като и аз вярвам, че няма нужда от дълбоки послания за една сватба, а само от дълбоки чувства, издавам набързо тайната и да приключваме с пакостите.

 Ето текста на съобщението: „Мяу, усмихни се! Денят е прекрасен.”

www.podarimiprikazka.com
Диана Петрова

От серията сватбени: ФЕЯТА НОТА


Чудесата са хитри създания. Случват се всеки ден, но, ако трябва да бъдем точни, обичат да се появяват преди голямо събитие. Това е така, защото са много суетни. Искат да бъдат не просто забелязани, а запомнени. Ето как се вмъкнаха в живота на Иво вчера, докато той се готвеше за сватбата с любимата си - Светлана.
Иво се унасяше в сън, след като дълго се въртя в леглото. Изведнъж чу непозната музика, която се разнасяше под леглото му. Наведе се и една нота го цапна по челото.
-          Хайде с нас! – изпя феята Нота, която затанцува из стаята. След нея се носеха по-дебели и по-тънки други ноти, които все още не се бяха наредили в правилен ред.
-          Кой си ти? Какво искаш? – обърка се Иво.
-          Време е за изпитанието. Първо трябва да преминеш през Петолинието. Така се нарича лабиринтът на любовта. Даваме тази задача на всеки младоженец. Сложна работа.
-          Сложна работа... – повтори Иво, който беше убеден, че сънуваше. – И за какво ми е?
-          Ако преминеш успешно лабиринта за една нощ, ще те върнем при Светлана. Иначе... – Нотата се напъна да измисли какво щеше да се случи иначе, но очевидно такова нямаше.
Нотите хванаха Иво за ръцете и го поведоха след себе си. В най-тъмните часове на нощта те пристигнаха пред един лабиринт от чемшири в цвят бордо. Пуснаха го вътре, трябвало да излезе оттам до изгрев слънце. Ами сега, трябваше да измисли какво да прави!
„Нотите нарекоха лабиринта „Петолиние“, мислеше си той, - което може да означава, че те ще се движат по самия лабиринт! Ако чуя песента им и ги последвам... може би ще ме изведат навън. А дали не искат да ме отведат на място, откъдето няма излизане?...“  
Леко, но сигурно, вече можеше да дочуе песента: „Години девет се обичаме и на десетата се вричаме!“ Трябваше да рискува и да последва нотите – нищо друго не му оставаше. Иво следваше гласовете им, докато скоро не видя слънцето през малкия, почти незабележим изход от лабиринта. Там феята Нота го очакваше, пременена в новата си рокля също в цвят бордо. Тя запя:

Смело впусна се в тази игра
С устрем и чудна идея,
Ти рискува, вървя и успя,
ето дар от Нотата-фея.

При Светлана и Маги се връщаш,
и за да няма потайни неща
много време да ги прегръщаш,
туй е моят дар отсега!


Феите го бяха вмъкнали в лабиринта, за да изпитат любовта му. Оттам той нямаше как да се измъкне с ума си. Единствено сърцето можеше да му подскаже верния път до Светлана.
Феите бяха много доволни, но се отдадоха на суетата си. Те се вмъкнаха в лабиринтената покана на младоженците съвсем в стила си! Искаха да бъдат не просто забелязани, а запомнени!

Диана Петрова

От серията сватбени: Черно и бяло


Още от далечни времена по света се простират две сили - Бялото и Черното. Те си поднасят изненади, съдържат се едно в друго и се обичат. Но крият любовта си от другите, защото се страхуват някой да не им я отнеме. Ето че минало много време откакто били заедно и решили да се оженят.
Бялото мечтаело за булчинска рокля, а Черното щяло да има костюм. Бялото щяло да се разлее във вкусна сметанова торта, а черното да я покрие с черен шоколад. Но как можели да направят това, без никой да разбере за любовта им? Отишли да се посъветват с мъдрата магьосница.
-          Ще трябва да намерите мъж и жена, които да се обичат като вас.
-          Как ще ги познаем? – попитало Черното.
-          Три пъти ще скриват и откриват любовта си. Първо...
-          Но как, как? – нетърпеливо се обадило Бялото.
Магьосницата се ядосала, че я прекъсват, и решила да не им каже. Те си тръгнали омърлушени, а оттогава изминали хиляди години. Бялото и Черното не можели да открият двойката, която им трябвала. Те се вмъквали в къщите на влюбените, наблюдавали ги и броели нещата, които се откривали и скривали. Ала все или се скривало повече, отколкото се откривало. Или се откривало повече, отколкото се скривало.
Уморили се. Почти се били отчаяли от мечтата за сватба. Един ден си обещали да пробват само още веднъж. Последна двойка влюбени!
Така се озовали в живота на Диана и Красимир. Виждали как Красимир пътувал всяка светла сутрин от София до Велинград, и бързал да се прибере всяка тъмна вечер обратно при любимата си. Той й приготвял закуска в леглото и й поднасял цветя, а тя му подарявала любовни стихотворения, които разпилявала из цялата къща.
Бялото и Черното толкова се захласнали да наблюдават живота на влюбените, че почти забравили за какво ги следели.
Веднъж Диана купила 100 пощенски плика и сложила в тях 100 нейни снимки с Красимир, като прибавила свое послание. После скрила пликовете из къщата и Красимир всеки ден откривал по някоя изненада. „Първото скрито и открито”, отбелязали Черното и Бялото.
По-късно Красимир завел любимата си на вечеря в ресторант, където завързал очите й. Диана трябвало да опита от ястията, без да ги вижда. Сервитьор донесъл десерт, като казал на Диана да го разчупи с ръце. Тя го сторила и напипала нещо вътре. Тогава Красимир взел скрития пръстен от ръцете й и й предложил да се омъжи за него. „Второто скрито и открито”, зарадвали се Черното и Бялото.
След време Диана носела с много нежност дълбоко скрито на тъмно в корема си детето на любовта им, а отвън личало с колко грижа двамата очаквали благословеното зрънце. „Трето скрито и открито”, ликували Черното и Бялото.
Те най-сетне намерили своята двойка! Не се бавели повече и се вмъкнали в умовете и сърцата на двамата влюбени, за да развихрят там своята фантазия. Щели да се оженят по време на сватбата на Диана и Красимир. Никой от гостите нямало да разбере за тайната любов на Бялото и Черното.
Но аз ги мернах... в украсата, по тортата и сигурно не съм първата. Може би всички виждаме тайния им замисъл.
Любовта на Диана и Красимир е като любовта на Черното и Бялото. Тя иска да празнува! Тя иска да е видима и невидима, черна и бяла!

Любовта, уважаеми гости, иска сватба като тази!

автор: Диана Петрова

От серията сватбени: Пръстенът на любовта


Преди много време, между пръстените на старо дърво, живеела една мечта. Приискало й се да познае истинската любов, но не знаела как. Изминали години, докато един ден дървото се разполовило през средата на пръстените. Разделила се мечтата на две половини и те се пръснали по света да търсят любовта.
Ходели, тичали, но не могли да я намерят. Накрая решили да починат. Спрели, където ги сварила умората. Полегнала едната половина в сърцето на малкия Иван, а другата се настанила в душата на малката Николета.
Мечтите заспали дълбоко. Докато сънували, те неусетно растяли и ставали все по-големи и все по-красиви парчета от една обща мечта. Когато се събуждали, попивали от любовта на хората край себе си, защото жадували да я познаят.
Иван се научил да обича от своята мила майчица, а Николета от своята баба, чието сърце туптяло за дядо й. У всеки от двамата се зародило желанието да създаде семейство по пример на своето собствено, да получи възможност да обича и да бъде обичан, както е отраснал.
Започнал Иван да премисля как да открие любимата си – онази жена, която може да отговори на неговата част от мечтата. Решил да подреди около себе си, защото вярвал, че ако придаде уют на дома си, така ще привлече своята любима. Но тя така и не се появявала. После Иван се заел да сее хармония вътре в себе си. Четял библейското слово, отнасял се откровено към околните, превръщал се в мил, изпълнен с нежност, любящ мъж. Но изглежда и това не било достатъчно.
Далеч от него Николета се грижела за своето парче от мечтата. Тя изпълвала сърцето си с онази неизпитана дълбоко женска любов.
Когато мечтите им пораснали толкова, че не можели повече да живеят поотделно, те впечатлили Николета с прекрасната бяла усмивка на Иван. Усмивка – мечта. Оттогава устните им се сливали в целувки като две половини от пръстен. Ръцете им се прегръщали като две половини на пръстен.
Но времето минавало и мечтите се свивали все повече, докато накрая не се скрили в най-важния пръстен от тяхната любов – а именно този, който щял да ги свърже завинаги - годежният. Преди да предложи на Николета да се омъжи за него, Иван го скрил в кутийка, а след това и в добре сгънати, страстно влюбени, преплетени един в друг чифт чорапи.
Днес двамата младоженци също ще си разменят халки. Там свити на топло за пореден път се пренасят двете малки парчета от общата мечта.

От този момент нататък тези парчета ще живеят във формата на обещание за дълга любов. Те никога няма да се върнат обратно в старото дърво, но ще съществуват в халките като надежди за щастлив съвместен живот. Както всъщност се полага най-добре на едни истински мечти.

www.podarimiprikazka.com
автор: Диана Петрова