БЕДНОТО СЕМЕЙСТВО
Имало едно време едно бедно, много бедно семейство. Майка и баща, които имали две деца, момиче на четири години и момче на седем години. Тъй като често не можели дори да си купят хляб, момчето решило да открадне. Една вечер то се навечеряло и легнало, зачакало всички да заспят и тръгнало. Вървяло, вървяло и изведнъж видяло пред себе си един магазин. На витрината имало златни обувки. Взело един камък и го хвърлило право в стъклото. Грабнало обувките и се прибрало вкъщи. Решило да ги покаже на баща си. Той го ударил затова, че е oткраднал.
Синът му страшно се засрамил и решил да напусне дома си. Запътил се към гората. Бягал, бягал, а сълзи капели от очите му. Спънал се в един камък и паднал на земята в безсъзнание. Когато се събудил, бил в красива градина, отрупана с цветя. А една девойка промивала раната му. Той я попитал какво се било случило. Тя му отвърнала, че докато се е разхождала из гората, го видяла как лежи на земята пред един камък. После го хванала за ръката и го влачела чак до дома си. Момъкът, като чул тези думи, си помислил, че това е идеалната жена за него. Но първо решил да я опознае. Тя му разкрила всички тайни на гората, защото била израснала от малка тук. С всеки изминал ден все повече и повече се влюбвал в нея. И накрая й предложил да се оженят.
Девойката с радост приела. Момчето страшно се зарадвало, но после въздъхнало и казало, че без позволението на баща си не може да се ожени. После й казал, че утре, рано сутринта, ще потеглят към дома му. Тя кимнала за одобрение. На сутринта, още преди слънцето да изгрее, те тръгнали. Вървели, вървели и скоро пристигнали. Момчето почукало на вратата много притеснено. Отворила майка му. Прегърнала го и го целунала. Казала му, че след като си тръгнало, баща му го бил търсил навсякъде, защото бил осъзнал че бил сгрешил. След малко и баща му се показал. Прегърнал го и му се извинил.
Момчето също се извинило и му целунало ръка. После споделило с родителите си че ще се жени. Бащата и майката много се зарадвали. Вдигнали голяма сватба. А баща, му подарил златните обувки, които момчето било откраднало. То много се зарадвало. Но се зачудило и го попитало защо ги е взело. А баща му отвърнал, че на следващия ден бил отишъл да ги върне, но магазинерът се оказал негов приятел от детството му. И му ги подарил. Момчето още повече се зарадвало.
Така всички заживели щастливо до края на дните си.
Дима Владимирова Бодурова, 5б клас, гр. Пазарджик,”ОУ Св. Климент Охридски“
www.podarimiprikazka.com
Имало едно време едно бедно, много бедно семейство. Майка и баща, които имали две деца, момиче на четири години и момче на седем години. Тъй като често не можели дори да си купят хляб, момчето решило да открадне. Една вечер то се навечеряло и легнало, зачакало всички да заспят и тръгнало. Вървяло, вървяло и изведнъж видяло пред себе си един магазин. На витрината имало златни обувки. Взело един камък и го хвърлило право в стъклото. Грабнало обувките и се прибрало вкъщи. Решило да ги покаже на баща си. Той го ударил затова, че е oткраднал.
Синът му страшно се засрамил и решил да напусне дома си. Запътил се към гората. Бягал, бягал, а сълзи капели от очите му. Спънал се в един камък и паднал на земята в безсъзнание. Когато се събудил, бил в красива градина, отрупана с цветя. А една девойка промивала раната му. Той я попитал какво се било случило. Тя му отвърнала, че докато се е разхождала из гората, го видяла как лежи на земята пред един камък. После го хванала за ръката и го влачела чак до дома си. Момъкът, като чул тези думи, си помислил, че това е идеалната жена за него. Но първо решил да я опознае. Тя му разкрила всички тайни на гората, защото била израснала от малка тук. С всеки изминал ден все повече и повече се влюбвал в нея. И накрая й предложил да се оженят.
Девойката с радост приела. Момчето страшно се зарадвало, но после въздъхнало и казало, че без позволението на баща си не може да се ожени. После й казал, че утре, рано сутринта, ще потеглят към дома му. Тя кимнала за одобрение. На сутринта, още преди слънцето да изгрее, те тръгнали. Вървели, вървели и скоро пристигнали. Момчето почукало на вратата много притеснено. Отворила майка му. Прегърнала го и го целунала. Казала му, че след като си тръгнало, баща му го бил търсил навсякъде, защото бил осъзнал че бил сгрешил. След малко и баща му се показал. Прегърнал го и му се извинил.
Момчето също се извинило и му целунало ръка. После споделило с родителите си че ще се жени. Бащата и майката много се зарадвали. Вдигнали голяма сватба. А баща, му подарил златните обувки, които момчето било откраднало. То много се зарадвало. Но се зачудило и го попитало защо ги е взело. А баща му отвърнал, че на следващия ден бил отишъл да ги върне, но магазинерът се оказал негов приятел от детството му. И му ги подарил. Момчето още повече се зарадвало.
Така всички заживели щастливо до края на дните си.
Дима Владимирова Бодурова, 5б клас, гр. Пазарджик,”ОУ Св. Климент Охридски“
www.podarimiprikazka.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар