Приказки за 5 минути!

Нещастният Град
Имало някога един цар. Той бил най-богатият човек на света. Имал две красиви дъщери и двама красиви синове. Но не щеш ли, голяма болест застигнала града, в който живеел този цар. Болестта била невиждана и нечувана, нито един лекар билкар или знахар не можел да намери лек за нея.
Първо се разболяла най-малката дъщеря на царя. За няколко дни си отишла от този свят. Градчето едвам преживяло загубата на една от дъщерите на царя и се разболяла и втората му дъщеря. И тя си заминала.
Разболял се и малкият син на царя. Той си отишъл за още по-кратко време.
От наследниците на царски трон останал само най-големият син. Той не можел да стои повече и да гледа как семейството му се погубва.
Взел само острата си сабя, сбогувал се с баща си и тръгнал да търси лечител, способен да излекува хората от злата болест.
Смелият момък срещал много трудности по пътя си, не веднъж се налагало да използва сабята си. И ето, стигнал непозната земя, земя в която не се говори на родният му език.
На пазара на града, в който стигнал, чул да се разговаря на неговият език, той веднага попитал човека за лечител. Минувачът отговорил:
- В целият свят няма по-прочут лечител от мен, разкажи ми историята си!
И момъкът му разказал надълго и нашироко цялата си история. Лечителят отговорил:
- Момко, заведи ме в родният си град, ще направя всичко по силите си да спася останалите живи хора!
И тръгнали двамата да се връщат в родния край на царският син. Силни бури забавили връщането им в градчето. Царят вече си мислел, че е загубил и последната си рожба. Пристигнали те в града. Царят се радвал да види сина си отново.
Смесил лечителят билката, която носел с малко вода и спасил всички болни хора в града. Царят възнаградил щедро лечителя и все пак не могъл да му се отблагодари достатъчно за стореното. Предложил му да остане в града и той се съгласил.
Никой не можел да върне погубените от болестта, но хората трябвало да гледат напред. Заживели отново постарому – в радост и веселие и с благодарност си спомняли за смелостта на царския син и добрината на лечителя.
Раделина Николова
www.podarimiprikazka.com

Конкурс "Приказки за 5 минути!"

Помощта на делфина
Имало едно време бедно рибарско семейство – мъж, жена и тяхното момченце. Родителите забранили на детето си да излиза в морето с лодка.
Но то не ги послушало и веднъж, когато вълните синеели, а слънцето припичало весело, се качило на лодката и тръгнало да поплава. Не щеш ли по пътя лодката се блъснала в голяма скала. Детето се уплашило и викнало за помощ. От водата излязло едно делфинче, което му проговорило с човешки глас:
- Здравей, момченце, какво правиш на тази скала?
- Помощ! Помогни ми! – викнало детето.
- Да, разбира се, момченце. Ако ми обещаеш да плуваш в лодката със своите родители.
- Добре, обещавам, делфинче! Моля помогни!
Детето се качило на гърба на делфинчето и отплували.Когато пристигнали детето казало: - Мамо, татко!
- Сине мой! – рекли те.
- Мамо, татко, съжалявам че не ви послушах.
- И ние се извиняваме, че не те водихме никъде с нас досега.
Прегърнали се и всичко завършило добре!
Стилияна Ангелова, Йоанна Йорданова и Серпил Юсеин, училище „Св.Климент Охридски”
www.podarimiprikazka.com

Конкурс "Приказки за 5 минути"

Конкурсът няма срок! Който желае, може да изпрати своята приказка. След редакция или препоръки, тя ще бъде публикувана в блога!
Ето и първата приказка от конкурса "Приказки за 5 минути"

Лицето на богатството
Едно много богато семейство се състояло от майка, баща и син. Те живеели много охолно. До тяхната къща растяла една палма, която раждала сребърни банани. Тя позволявала плодовете й да се берат само веднъж в месеца. Но момчето искало да спечели свои собствени пари и решило да откъсне повече банани и да ги продаде. Тогава дървото разгърнало корените си и повлякло момчето надолу в подземния свят.
Когато се огледало, за да види къде се намира, видяло, че е на една голяма зелена поляна. Нямало представа къде е и е решило да тръгне напред. След време срещнало едно куче, а на каишката му пишело "Боби". Двамата се сприятелили и тръгнали заедно. Скоро поляната свършила и започнала гъста джунгла. Отвсякъде изскочили страшни леопарди и се нахвърлили върху момчето. Боби обаче започнал яростно да лае и леопардите, които всъщност са си диви котки и имат вроден страх от кучетата, се изплашили и бързо избягали.
Приятелите продължили по пътя, който скоро се превърнал в гореща и пясъчна пустиня. Наоколо имало само пясъчни дюни. Навсякъде пълзели отровни скорпиони. Момчето се страхувало от тях, но кучето ги надушвало и подбирало най-безопасния път. Така те преминали опасността.
По пътя си видели да летят дружно хиляди малки колибри, които ги издигнали нависоко и ги отвели нагоре до горната земя.
Момчето не спечелило пари и не натрупало богатство, но станало истински богато, защото си намерило верен и добър приятел,на който можело да разчита за всичко.

Николай Стефанов Стефанов, 5 клас, гр.Пазарджик, ОУ "Св.Климент Охридски", преподавател г-жа Павлова
www.podarimiprikazka.com