понеделник, 18 юни 2012 г.

Приказки за 5 минути!

ПРИКАЗКА ЗА РИБАРЯ
Приказка от най-малкия участник в конкурса - Кристиян
Имало едно време едно рибарско семейство.Всеки ден бащата излизал с лодката в морето и ловял риба.
Но на момчето било забранено да излиза в морето до 13-годишна възраст. Един ден то се загледало в морската шир и много му се приискало да види вълните отблизо,да усети полъха на морския вятър.
Въпреки забраната излязло с лодката в морето. Изведнъж в морето се появили големи вълни.Те подхвърляли лодката насам-натам като детска играчка. Лодката се ударила в една крайбрежна скала. На мястото на удара се получила голяма цепнатина. Детето се хванало за скалата. Но бързо отмаляло. Паднало във водата.Започнало да маха с ръце и крака.За щастие, един делфин бил наблизо и доплувал до скалата. Детето се хванало за гърба на делфина. Така с негова помощ стигнали до брега. Момчето погалило делфина и му благодарило.
Тръгнало към дома си. Отворило вратата и влязло в стаята. Майка му и баща му започнали да го прегръщат и целуват,а то им обещало никога повече да не нарушава забраните,наложени от тях.Така те живели дълго и щастливо.
КРИСТИЯН ИВАЙЛОВ АРБОВ гр.ПАЗАРДЖИК,6 год. ,най-малкият участник на срещата в гр.Пазарджик,измислил приказката при организираната игра. www.podarimiprikazka.com

петък, 15 юни 2012 г.

Приказки за 5 минути!

БЕДНОТО СЕМЕЙСТВО
Имало едно време едно бедно, много бедно семейство. Майка и баща, които имали две деца, момиче на четири години и момче на седем години. Тъй като често не можели дори да си купят хляб, момчето решило да открадне. Една вечер то се навечеряло и легнало, зачакало всички да заспят и тръгнало. Вървяло, вървяло и изведнъж видяло пред себе си един магазин. На витрината имало златни обувки. Взело един камък и го хвърлило право в стъклото. Грабнало обувките и се прибрало вкъщи. Решило да ги покаже на баща си. Той го ударил затова, че е oткраднал.
Синът му страшно се засрамил и решил да напусне дома си. Запътил се към гората. Бягал, бягал, а сълзи капели от очите му. Спънал се в един камък и паднал на земята в безсъзнание. Когато се събудил, бил в красива градина, отрупана с цветя. А една девойка промивала раната му. Той я попитал какво се било случило. Тя му отвърнала, че докато се е разхождала из гората, го видяла как лежи на земята пред един камък. После го хванала за ръката и го влачела чак до дома си. Момъкът, като чул тези думи, си помислил, че това е идеалната жена за него. Но първо решил да я опознае. Тя му разкрила всички тайни на гората, защото била израснала от малка тук. С всеки изминал ден все повече и повече се влюбвал в нея. И накрая й предложил да се оженят.
Девойката с радост приела. Момчето страшно се зарадвало, но после въздъхнало и казало, че без позволението на баща си не може да се ожени. После й казал, че утре, рано сутринта, ще потеглят към дома му. Тя кимнала за одобрение. На сутринта, още преди слънцето да изгрее, те тръгнали. Вървели, вървели и скоро пристигнали. Момчето почукало на вратата много притеснено. Отворила майка му. Прегърнала го и го целунала. Казала му, че след като си тръгнало, баща му го бил търсил навсякъде, защото бил осъзнал че бил сгрешил. След малко и баща му се показал. Прегърнал го и му се извинил.
Момчето също се извинило и му целунало ръка. После споделило с родителите си че ще се жени. Бащата и майката много се зарадвали. Вдигнали голяма сватба. А баща, му подарил златните обувки, които момчето било откраднало. То много се зарадвало. Но се зачудило и го попитало защо ги е взело. А баща му отвърнал, че на следващия ден бил отишъл да ги върне, но магазинерът се оказал негов приятел от детството му. И му ги подарил. Момчето още повече се зарадвало.
Така всички заживели щастливо до края на дните си.

Дима Владимирова Бодурова, 5б клас, гр. Пазарджик,”ОУ Св. Климент Охридски“
www.podarimiprikazka.com

Приказки за 5 минути!

Царкинята и златното ковчеже
Имало едно време един много силен и смел момък.Той бил висок,колкото трима свои приятели, мускулите му опирали небето. Майка му се гордеела с него.
Край селото, в една пещера обаче се криел голям змей, който тормозел хората и не им позволявал да вземат вода от близкото поточе. Когато селяните прибирали реколтата, той я вземал и я опустошавал.Селяните живеели в пълен страх и не можели да излязат от домовете си, а който дръзнел, бил отвличан и не се завръщал никога.
Един ден безстрашният момък казал на майка си:
- Заминавам!Не мога да гледам как змеят измъчва съселяните ми.- Ще го убия и ще взема ковчежето, което носи силата на всички създания - добри и лоши. Само един почтен човек може да устои на силата им.
Майка му го изпратила със сълзи на очи, като му осигурила най-бързия кон в селото.
Момъкът запрепускал право към пещерата на змея. Когато пристигнал, му викнал:
- Змейо,предизвиквам те на дуел. Kойто спечели, ще задържи ковчежето и царкинята.
Змеят заръмжал в одобрение. Битката на живот и смърт започнала. Чували се ударите на заточените остриета на твърдите стоманени мечове. Момъкът пронизал змея с меча си и го разполовил. Взел ковчежето и отвързал царската дъщеря. Tя мигом се влюбила в него. Завил ковчежето в една кърпа, качил царкинята на коня и тръгнали към двореца. Момъкът отворил ковчежето и всички сили се вселили в него. Светлина озарила земята. Всичко станало още по-красиво. Хората били щастливи. Момъкът и принцесата вдигнали сваtба...
Дошли нови времена в селото. Хората почитали момъка.
Двамата с майка му и новата му съпруга заживели в замъка.Момъкът продължил да се бори със злото и накрая той станал истински герой.
Виктория Тодорова
12г.Пазарджик - Първо основно училище Св. Климент Охридски

Приказки за 5 минути!

Ето една приказка на едно дете - Николай, което ми я изпрати веднъж и след като я редактира по някои насоки, я направи вълшебна. Искрени поздравления за Николай Стефанов от 5 клас! Браво на автора на:

Вълшебното дърво
Едно семейство живяло богато и охолно в една голяма къща. То се състояло от баща, майка и син. В двора на къщата растяло едно голямо, красиво дърво, което раждало плодове, които подмладяват човека. Но плодът можел да се къса само веднъж на месец.
Веднъж обаче момчето искало да натрупа пари и решило да откъсне няколко плода и да ги продаде.Но щом то ги скъсало, дървото изсъхнало,а корените го сграбчили и го повели надолу към долната земя . Там попаднало в едно приказно царство, в чиито градини растели стотици черешови дървета.Много хора , качени на стълби, ги берели в големи кошници.
Един старец се приближил до момчето , подал му кошница и му казал, че ще трябва и то да се включи в беритбата както всички , които също като него са били алчни на горната земя.
-Това е наказание, задето наруши заповедта- казал той - Сега тук ще трябва да се трудиш един месец, за да изкараш прехраната си.
Момчето нямало как да откаже и дни наред ,прилежно от сутрин до вечер, помагало в прибирането на плодовете.
Накрая царят го повикал и му дал като награда за труда ключ , с който то отключило царските врати и видяло голяма стълба, по която се покатерило и се върнало вкъщи.
Там видяло , че дървото с вълшебните плодове е пак зелено и с плодове, но този път то само го погледнало и продължило.
Момчето разбрало,че с труд, а не с измама трябва да постига целите си.
Николай Стефанов , 5 клас
гр.Пазарджик, Първо ОУ” Св.Климент Охридски”.
www.podarimiprikazka.com

сряда, 13 юни 2012 г.

Приказки за 5 минути!

Нещастният Град
Имало някога един цар. Той бил най-богатият човек на света. Имал две красиви дъщери и двама красиви синове. Но не щеш ли, голяма болест застигнала града, в който живеел този цар. Болестта била невиждана и нечувана, нито един лекар билкар или знахар не можел да намери лек за нея.
Първо се разболяла най-малката дъщеря на царя. За няколко дни си отишла от този свят. Градчето едвам преживяло загубата на една от дъщерите на царя и се разболяла и втората му дъщеря. И тя си заминала.
Разболял се и малкият син на царя. Той си отишъл за още по-кратко време.
От наследниците на царски трон останал само най-големият син. Той не можел да стои повече и да гледа как семейството му се погубва.
Взел само острата си сабя, сбогувал се с баща си и тръгнал да търси лечител, способен да излекува хората от злата болест.
Смелият момък срещал много трудности по пътя си, не веднъж се налагало да използва сабята си. И ето, стигнал непозната земя, земя в която не се говори на родният му език.
На пазара на града, в който стигнал, чул да се разговаря на неговият език, той веднага попитал човека за лечител. Минувачът отговорил:
- В целият свят няма по-прочут лечител от мен, разкажи ми историята си!
И момъкът му разказал надълго и нашироко цялата си история. Лечителят отговорил:
- Момко, заведи ме в родният си град, ще направя всичко по силите си да спася останалите живи хора!
И тръгнали двамата да се връщат в родния край на царският син. Силни бури забавили връщането им в градчето. Царят вече си мислел, че е загубил и последната си рожба. Пристигнали те в града. Царят се радвал да види сина си отново.
Смесил лечителят билката, която носел с малко вода и спасил всички болни хора в града. Царят възнаградил щедро лечителя и все пак не могъл да му се отблагодари достатъчно за стореното. Предложил му да остане в града и той се съгласил.
Никой не можел да върне погубените от болестта, но хората трябвало да гледат напред. Заживели отново постарому – в радост и веселие и с благодарност си спомняли за смелостта на царския син и добрината на лечителя.
Раделина Николова
www.podarimiprikazka.com

Приказки за 5 минути!

Мариса и приключенията в гората
Имало едно време едно момиче на име Мариса. То живяло в бедно семейство заедно с баща си.
Той обаче се разболял от много тежка болест и паднал на легло. Мариса отчаяно търсела лек за баща си, но безуспешно. Търсела с месеци по доктори, но никой не намирал лек, а състоянието на баща й се влошавало с всеки изминал ден. Слухът за болния й баща стигнал и до билкаря на име Фил. Той пристигнал в селцето и отишъл при Мариса.
- Мога да ти помогна!
- Кой сте вие и за какво сте тук?- попитало учудено момичето.
- Аз съм Фил. Мога да излекувам баща ти.
Мариса го погледнала с отчаян поглед. Знаела, че нищо няма да излекува баща й, макар да таяла капка надежда.
- Как ще го излекувате?
- Ще го излекуваш ти.Трябва да намериш Мрачната гора. Дълбоко в нея ще откриеш чудните билки, с които ще излекуваш баща си, но трябва да си внимателна, защото в тази гора се крият много опасности. До три дни, трябва да си открила билките, в противен случай ще погубиш баща си завинаги.
Мариса не почакала и минута повече, грабнала една кошница и се забягала към гората. Бягала, бягала, прекосила реки и поляни и най-сетне стигнала до Мрачната гора. Стъпвала уплашена, тъй като всичко тънело в дълбока тъмнина. Мариса не знаела накъде да тръгне, не познавала добре гората, а трябвало по-скоро да намери билките за баща си. Вървяла в различни посоки, докато не стигнала до една дървена къщурка. Почукала на вратата, но никой не отварял. Надникнала през счупените прозорци, но в къщата не се виждало нищо.
Мариса бутнала вратата, а тя дори не била заключена. Вътре било много зловещо, горкото момиче се въртяло в кръг и не знаело що да стори. Изведнъж се чул шум от горния етаж, Мариса тръгнала нагоре по стълбите и над нея прелетял един прилеп. Тя изкрещяла от ужас, а прилепът проговорил с човешки глас:
-Момиче, за къде си се запътило?
-Търся вълшебни билки, с които да излекувам баща си.
-Вълшебни билки?Добре, последвай ме!- казал прилепът и прелетял през вратата на къщурката.
Вървели, вървели дълго време докато не стигнали едно езерце.
-Трябва да минеш през онзи мост и оттам на другата страна на реката - казал това и прилепът отлетял.
Мариса последвала, каквото й казал прилепът и тръгнала по моста. Скоро стигнала една зелена поляна с много цветя. Засветила пронизваща светлина, Мариса се приближила до осветеното място и зърнала вълшебните билки. Сияела от радост, занесла ги в селцето при баща си и той наистина оздравял.
Виктория Нейкова
www.podarimiprikazka.com

петък, 8 юни 2012 г.

Приказки за 5 минути!

Рибарят

Имало едно време един рибар, който бил най – добрият в селото. Винаги той ловял най – голямата риба. Веднъж хванал златната рибка. Тя проговорила на човешки език и му казала:
- Моля те , рибарю, не ме слагай на тигана, а ме върни в реката.Ако ме пуснеш, ще ти изпълня три желания.
Рибарят се съгласил и я пуснал.
- Кажи си първото желание, рибарю.
- Искам да имам много пари и да съм най–богатият в селото.
Рибката го изпълнила.
- Кажи си второто желание.
Рибарят казал:
- Искам да имам голяма къща с голям двор.
Получил я.
- Кажи си последното желание, рибарю.
Той рекъл:
Искам да стана кмет на селото. И това се случило. Рибрят станал кмет. Управлявал, управлявал, но след време цялото село се обърнало срещу него. Не го харесвали повече.
След време избрали нов кмет. Така селянинът станал обикновен човек и нещата се върнали постарому.
От всичко,което му се случило, той си взел поука и започнал да живее нормален живот!
Георги Милушев и Анатоли Гьонов ОУ ‘’СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Пазарджик
www.podarimiprikazka.com

Конкурс "Приказки за 5 минути!"

Помощта на делфина
Имало едно време бедно рибарско семейство – мъж, жена и тяхното момченце. Родителите забранили на детето си да излиза в морето с лодка.
Но то не ги послушало и веднъж, когато вълните синеели, а слънцето припичало весело, се качило на лодката и тръгнало да поплава. Не щеш ли по пътя лодката се блъснала в голяма скала. Детето се уплашило и викнало за помощ. От водата излязло едно делфинче, което му проговорило с човешки глас:
- Здравей, момченце, какво правиш на тази скала?
- Помощ! Помогни ми! – викнало детето.
- Да, разбира се, момченце. Ако ми обещаеш да плуваш в лодката със своите родители.
- Добре, обещавам, делфинче! Моля помогни!
Детето се качило на гърба на делфинчето и отплували.Когато пристигнали детето казало: - Мамо, татко!
- Сине мой! – рекли те.
- Мамо, татко, съжалявам че не ви послушах.
- И ние се извиняваме, че не те водихме никъде с нас досега.
Прегърнали се и всичко завършило добре!
Стилияна Ангелова, Йоанна Йорданова и Серпил Юсеин, училище „Св.Климент Охридски”
www.podarimiprikazka.com

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Конкурс "Приказки за 5 минути"

Конкурсът няма срок! Който желае, може да изпрати своята приказка. След редакция или препоръки, тя ще бъде публикувана в блога!
Ето и първата приказка от конкурса "Приказки за 5 минути"

Лицето на богатството
Едно много богато семейство се състояло от майка, баща и син. Те живеели много охолно. До тяхната къща растяла една палма, която раждала сребърни банани. Тя позволявала плодовете й да се берат само веднъж в месеца. Но момчето искало да спечели свои собствени пари и решило да откъсне повече банани и да ги продаде. Тогава дървото разгърнало корените си и повлякло момчето надолу в подземния свят.
Когато се огледало, за да види къде се намира, видяло, че е на една голяма зелена поляна. Нямало представа къде е и е решило да тръгне напред. След време срещнало едно куче, а на каишката му пишело "Боби". Двамата се сприятелили и тръгнали заедно. Скоро поляната свършила и започнала гъста джунгла. Отвсякъде изскочили страшни леопарди и се нахвърлили върху момчето. Боби обаче започнал яростно да лае и леопардите, които всъщност са си диви котки и имат вроден страх от кучетата, се изплашили и бързо избягали.
Приятелите продължили по пътя, който скоро се превърнал в гореща и пясъчна пустиня. Наоколо имало само пясъчни дюни. Навсякъде пълзели отровни скорпиони. Момчето се страхувало от тях, но кучето ги надушвало и подбирало най-безопасния път. Така те преминали опасността.
По пътя си видели да летят дружно хиляди малки колибри, които ги издигнали нависоко и ги отвели нагоре до горната земя.
Момчето не спечелило пари и не натрупало богатство, но станало истински богато, защото си намерило верен и добър приятел,на който можело да разчита за всичко.

Николай Стефанов Стефанов, 5 клас, гр.Пазарджик, ОУ "Св.Климент Охридски", преподавател г-жа Павлова
www.podarimiprikazka.com