вторник, 7 юли 2015 г.

Приказка за Сундзъ, Дарт Вейдър и още някой :)

Трима мъже и магията на Геди
Тийнейджърите магьосници често си врат носовете там, където не им е работа и правят невъобразими бели. Така далеч далеч оттук в невидимото училище по магьосничество един от тях на име Геди, се прозяваше безкрайно отегчен в час по „Магия и морал“. Той беше един от най-добрите ученици в училището, но искаше да прави каквото си поиска. Геди искаше да прави каквото си поиска особено много днес. Накрая не издържа и избяга от последните часове. Хареса си отворен прозорец пред една кооперация и се вмъкна в апартамента през него. Там мъж с черна коса и кафяви очи на средна височина гледаше филм. Геди направи така, че телефонът му да звънне и да не се чува кой се обажда. Целта беше мъжът да излезе на терасата и да пита няколко пъти кой се обажда, за да може Геди спокойно да разгледа дома му. Така и стана. Геди пристъпи спокойно към бюрото в дъното, където беше оставен разтворен лаптоп със спрян на пауза застинал екран с изображението на Дарт Вейдър. Я виж ти, мъжът гледаше „Междузвездни войни“! В дъното до леглото му беше поставена книга. Геди се приближи и прочете заглавието малко преди мъжът да влезе обратно вътре. „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. „Я!“, възкликна той отново.
Геди на бърза ръка сканира паспорта на обитателя – Даниел Кинг, и скоро вече му хрумна идея какво да стори, за да пребори скуката.
Минута по-късно Даниел Кинг се събуждаше от бръмченето на муха. Той сви носа си няколко пъти, преди да отвори очи, а после щом най-сетне го направи, видя къде и с кого се намира. Даниел Кинг, един съвсем съвременен мъж, който се занимава с проверка и ръководство на анализите на дейността на различни компании, се намираше в лодка с кръгла форма заедно с един цял целеничък Дарт Вейдър и с един цял целеничък Сун Дзъ.
-       Сигурно сънувам – засмя се той, но нито лицето на единия, нито маската на другия показаха признаци на живот.
Лодката се завъртя бързо, а после още по-бързо и накрая отново намали скоростта. Даниел се хвана за краищата й, ужасен от случващото се.
-       Къде сме, по дяволите? Вие трябва да сте част от някаква зле скалъпена изненада с тия абсурдни костюми. Е, изненадахте ме. Вече можете да ги свалите.
-       You have learned much young one, but not enough – отговори подобието на Дарт Вейдър. – In fact you are in command now, Admiral Daniel. Calculate every possible destination.
-       Но къде отиваме?
-       Let your plans be dark and impenetrable as night, and when you move, fall like a thunderbolt – включи се и Сун Дзъ.
-       Уау – успя да отговори Даниел, но после все пак добави със смесица от любопитство и недоверие: - Да не би да участваме в игра, в която се изисква да изработя военна стратегия, да направя план?
-       Единствено така ще се придвижим напред – поясни Дарт Вейдър.
-       Хм, ако е така... – продължи той. – да видим какво можем да направим. Кой би могъл да е врагът?
-       If you know neither the enemy, nor yourself, you will succumb in every battle – отбеляза Сун Дзъ с такова разочорование изписано върху лицето му, че изглеждаше така все едно казва, че лодката потъва.
-       Аз ли не знам?! – може би малко се засегна Даниел, но като че ли веднага схвана, че нито героите бяха измислени, нито ситуацията беше шеговита. Сега точно нямаше време да размишлява върху въпроса как по-точно беше възможно това, което се случваше, а вместо това предпочете да планира и действа. Това поне беше нещо, което той не просто разбираше, но и умееше да прави добре. Така Даниел в продължение на три секунди измисли цел и се подготви да я съобщи на двамата мъже. – Ще направим ето така. Създаваме дружество с част от моите средства, регистрираме се и се превръщаме в действащ играч на борсата с помощта на Дарт Вейдър, завладяваме пазара, като изкупуваме най-печелившите акции с помощта на стратегиите на Сун Дзъ. След това делим на три, вие се връщате там, откъдето се взехте, и никога повече не се появявате в живота ми.
-       Съгласенпотвърди Дарт Вейдър, а после добави: - I’m here to put you back on schedule.
Тогава Дарт Вейдър натисна едно копче в лодката и изведнъж тя, морето и всичко останало изчезнаха. Тримата мъже се озоваха в центъра на Лондон, където се заловиха за работа.
*
Не бяха изминали няколко месеца, когато по световните новини гръмна новината за неизвестната компания Сун Вейд, която успяла да изкупи акциите на дузина други големи компании на борсата по изненадващо бърз начин. Имаше много обвинения за изтичане на финансова информация, от която предприемачите са се възползвали. Нито едно обаче не беше потвърдено. В крайна сметка се лансираха десетки теории, които обясняваха успеха на новопоявилата се компания – до една погрешни. Дружеството беше представлявано от две лица – някой, който наричаше себе си Сун Дзъ и друг, чийто прякор беше Дарт Вейдър. Кои бяха истинските личности зад тези прякори така и не се установи, въпреки многобройните опити на папараци да разконспирират лицата.
Измина време. Не много време. Беше ясна юнска нощ, когато на брега на Черно море в едно отдалечено пристанище тримата приятели се сбогуваха. Геди наблюдаваше иззад една лодка на брега какво се случва и определено продължаваше да се забавлява.
-       Колкото и да е странно, вие двамата ще ми липсвате – усмихна се на приятелите си Даниел, докато си припомняше безбройните смешни, страшни и интересни събития, в които участва през последните няколко месеца. – Не знаех, че личности като вас всъщност могат да се справят...ъ-ъ ами в съвремието. Какво ще правите с парите?
-       Нов епизод на Междузвездни войни, разбира се! Този път ще бъда зад кадър – отвърна Дарт Вейдър без колебание.
-       Ще го очаквам с нетърпение. А ти, Сун Дзъ?
-       Може би като се върна у дома, ще изработя стратегия за завладяване на врагове, но със злато.
-       Възможно ли е подобно нещо да се осъществи и в твоето време, Сун Дзъ?
-       Би трябвало, момче. В крайна сметка never venture, never win!
Даниел се усмихна отново, подаде им ръка и се сбогува. После тръгна.
-       А ти, Даниел? – попита все пак Сун Дзъ.
-       Аз ли? – обърна се той и тримата стояха в очакване на нещо доста дълго време. – Ами има едно момиче...
-       Find the woman – включи се Дарт Вейдър, а после седна в лодката и зачака Сун Дзъ.
Изведнъж Даниел усети как е възбудил любопитството им, все едно не са очаквали от него да обича жена... както Даниел не бе очаквал същото и от тях.
-       Тя – зачуди се той как да обясни коя е Валерия за него, да сподели, че няма други желания в момента, освен да създаде семейство с нея, как когато я види и не може да мисли за нищо друго. – Валерия е...
Сундзъ не се въздържа и помогна:
-       The art of war is of vital importance to success, but success will quickly become a failure without love.
Даниел кимна и го погледна право в очите. Тогава Дарт Вейдър натисна копче в лодката, тя се завъртя и изведнъж и лодката, и морето и всичко останало изчезнаха.
Така трима мъже от три различни реалности се разделиха пред очите на вечно палуващия Геди, който вече се оглеждаше за нови жертви на своите съвсем несъобразени с морала на училището магии.
Луната блестеше и се отразяваше невъзмутимо върху морската повърхност все едно забелязваше единствено и само себе си, във въздуха се носеше мирис на лято, а Даниел можеше да мисли вече само за своята Валерия.