Показват се публикациите с етикет приказки от деца. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет приказки от деца. Показване на всички публикации
неделя, 3 февруари 2013 г.
понеделник, 18 юни 2012 г.
Приказки за 5 минути!
ПРИКАЗКА ЗА РИБАРЯ
Приказка от най-малкия участник в конкурса - Кристиян
Имало едно време едно рибарско семейство.Всеки ден бащата излизал с лодката в морето и ловял риба.
Но на момчето било забранено да излиза в морето до 13-годишна възраст. Един ден то се загледало в морската шир и много му се приискало да види вълните отблизо,да усети полъха на морския вятър.
Въпреки забраната излязло с лодката в морето. Изведнъж в морето се появили големи вълни.Те подхвърляли лодката насам-натам като детска играчка. Лодката се ударила в една крайбрежна скала. На мястото на удара се получила голяма цепнатина. Детето се хванало за скалата. Но бързо отмаляло. Паднало във водата.Започнало да маха с ръце и крака.За щастие, един делфин бил наблизо и доплувал до скалата. Детето се хванало за гърба на делфина. Така с негова помощ стигнали до брега. Момчето погалило делфина и му благодарило.
Тръгнало към дома си. Отворило вратата и влязло в стаята. Майка му и баща му започнали да го прегръщат и целуват,а то им обещало никога повече да не нарушава забраните,наложени от тях.Така те живели дълго и щастливо.
КРИСТИЯН ИВАЙЛОВ АРБОВ гр.ПАЗАРДЖИК,6 год. ,най-малкият участник на срещата в гр.Пазарджик,измислил приказката при организираната игра. www.podarimiprikazka.com
Приказка от най-малкия участник в конкурса - Кристиян
Имало едно време едно рибарско семейство.Всеки ден бащата излизал с лодката в морето и ловял риба.
Но на момчето било забранено да излиза в морето до 13-годишна възраст. Един ден то се загледало в морската шир и много му се приискало да види вълните отблизо,да усети полъха на морския вятър.
Въпреки забраната излязло с лодката в морето. Изведнъж в морето се появили големи вълни.Те подхвърляли лодката насам-натам като детска играчка. Лодката се ударила в една крайбрежна скала. На мястото на удара се получила голяма цепнатина. Детето се хванало за скалата. Но бързо отмаляло. Паднало във водата.Започнало да маха с ръце и крака.За щастие, един делфин бил наблизо и доплувал до скалата. Детето се хванало за гърба на делфина. Така с негова помощ стигнали до брега. Момчето погалило делфина и му благодарило.
Тръгнало към дома си. Отворило вратата и влязло в стаята. Майка му и баща му започнали да го прегръщат и целуват,а то им обещало никога повече да не нарушава забраните,наложени от тях.Така те живели дълго и щастливо.
КРИСТИЯН ИВАЙЛОВ АРБОВ гр.ПАЗАРДЖИК,6 год. ,най-малкият участник на срещата в гр.Пазарджик,измислил приказката при организираната игра. www.podarimiprikazka.com
сряда, 13 юни 2012 г.
Приказки за 5 минути!
Нещастният Град
Имало някога един цар. Той бил най-богатият човек на света. Имал две красиви дъщери и двама красиви синове. Но не щеш ли, голяма болест застигнала града, в който живеел този цар. Болестта била невиждана и нечувана, нито един лекар билкар или знахар не можел да намери лек за нея.
Първо се разболяла най-малката дъщеря на царя. За няколко дни си отишла от този свят. Градчето едвам преживяло загубата на една от дъщерите на царя и се разболяла и втората му дъщеря. И тя си заминала.
Разболял се и малкият син на царя. Той си отишъл за още по-кратко време.
От наследниците на царски трон останал само най-големият син. Той не можел да стои повече и да гледа как семейството му се погубва.
Взел само острата си сабя, сбогувал се с баща си и тръгнал да търси лечител, способен да излекува хората от злата болест.
Смелият момък срещал много трудности по пътя си, не веднъж се налагало да използва сабята си. И ето, стигнал непозната земя, земя в която не се говори на родният му език.
На пазара на града, в който стигнал, чул да се разговаря на неговият език, той веднага попитал човека за лечител. Минувачът отговорил:
- В целият свят няма по-прочут лечител от мен, разкажи ми историята си!
И момъкът му разказал надълго и нашироко цялата си история. Лечителят отговорил:
- Момко, заведи ме в родният си град, ще направя всичко по силите си да спася останалите живи хора!
И тръгнали двамата да се връщат в родния край на царският син. Силни бури забавили връщането им в градчето. Царят вече си мислел, че е загубил и последната си рожба. Пристигнали те в града. Царят се радвал да види сина си отново.
Смесил лечителят билката, която носел с малко вода и спасил всички болни хора в града. Царят възнаградил щедро лечителя и все пак не могъл да му се отблагодари достатъчно за стореното. Предложил му да остане в града и той се съгласил.
Никой не можел да върне погубените от болестта, но хората трябвало да гледат напред. Заживели отново постарому – в радост и веселие и с благодарност си спомняли за смелостта на царския син и добрината на лечителя.
Раделина Николова
www.podarimiprikazka.com
Имало някога един цар. Той бил най-богатият човек на света. Имал две красиви дъщери и двама красиви синове. Но не щеш ли, голяма болест застигнала града, в който живеел този цар. Болестта била невиждана и нечувана, нито един лекар билкар или знахар не можел да намери лек за нея.
Първо се разболяла най-малката дъщеря на царя. За няколко дни си отишла от този свят. Градчето едвам преживяло загубата на една от дъщерите на царя и се разболяла и втората му дъщеря. И тя си заминала.
Разболял се и малкият син на царя. Той си отишъл за още по-кратко време.
От наследниците на царски трон останал само най-големият син. Той не можел да стои повече и да гледа как семейството му се погубва.
Взел само острата си сабя, сбогувал се с баща си и тръгнал да търси лечител, способен да излекува хората от злата болест.
Смелият момък срещал много трудности по пътя си, не веднъж се налагало да използва сабята си. И ето, стигнал непозната земя, земя в която не се говори на родният му език.
На пазара на града, в който стигнал, чул да се разговаря на неговият език, той веднага попитал човека за лечител. Минувачът отговорил:
- В целият свят няма по-прочут лечител от мен, разкажи ми историята си!
И момъкът му разказал надълго и нашироко цялата си история. Лечителят отговорил:
- Момко, заведи ме в родният си град, ще направя всичко по силите си да спася останалите живи хора!
И тръгнали двамата да се връщат в родния край на царският син. Силни бури забавили връщането им в градчето. Царят вече си мислел, че е загубил и последната си рожба. Пристигнали те в града. Царят се радвал да види сина си отново.
Смесил лечителят билката, която носел с малко вода и спасил всички болни хора в града. Царят възнаградил щедро лечителя и все пак не могъл да му се отблагодари достатъчно за стореното. Предложил му да остане в града и той се съгласил.
Никой не можел да върне погубените от болестта, но хората трябвало да гледат напред. Заживели отново постарому – в радост и веселие и с благодарност си спомняли за смелостта на царския син и добрината на лечителя.
Раделина Николова
www.podarimiprikazka.com
Приказки за 5 минути!
Мариса и приключенията в гората
Имало едно време едно момиче на име Мариса. То живяло в бедно семейство заедно с баща си.
Той обаче се разболял от много тежка болест и паднал на легло. Мариса отчаяно търсела лек за баща си, но безуспешно. Търсела с месеци по доктори, но никой не намирал лек, а състоянието на баща й се влошавало с всеки изминал ден. Слухът за болния й баща стигнал и до билкаря на име Фил. Той пристигнал в селцето и отишъл при Мариса.
- Мога да ти помогна!
- Кой сте вие и за какво сте тук?- попитало учудено момичето.
- Аз съм Фил. Мога да излекувам баща ти.
Мариса го погледнала с отчаян поглед. Знаела, че нищо няма да излекува баща й, макар да таяла капка надежда.
- Как ще го излекувате?
- Ще го излекуваш ти.Трябва да намериш Мрачната гора. Дълбоко в нея ще откриеш чудните билки, с които ще излекуваш баща си, но трябва да си внимателна, защото в тази гора се крият много опасности. До три дни, трябва да си открила билките, в противен случай ще погубиш баща си завинаги.
Мариса не почакала и минута повече, грабнала една кошница и се забягала към гората. Бягала, бягала, прекосила реки и поляни и най-сетне стигнала до Мрачната гора. Стъпвала уплашена, тъй като всичко тънело в дълбока тъмнина. Мариса не знаела накъде да тръгне, не познавала добре гората, а трябвало по-скоро да намери билките за баща си. Вървяла в различни посоки, докато не стигнала до една дървена къщурка. Почукала на вратата, но никой не отварял. Надникнала през счупените прозорци, но в къщата не се виждало нищо.
Мариса бутнала вратата, а тя дори не била заключена. Вътре било много зловещо, горкото момиче се въртяло в кръг и не знаело що да стори. Изведнъж се чул шум от горния етаж, Мариса тръгнала нагоре по стълбите и над нея прелетял един прилеп. Тя изкрещяла от ужас, а прилепът проговорил с човешки глас:
-Момиче, за къде си се запътило?
-Търся вълшебни билки, с които да излекувам баща си.
-Вълшебни билки?Добре, последвай ме!- казал прилепът и прелетял през вратата на къщурката.
Вървели, вървели дълго време докато не стигнали едно езерце.
-Трябва да минеш през онзи мост и оттам на другата страна на реката - казал това и прилепът отлетял.
Мариса последвала, каквото й казал прилепът и тръгнала по моста. Скоро стигнала една зелена поляна с много цветя. Засветила пронизваща светлина, Мариса се приближила до осветеното място и зърнала вълшебните билки. Сияела от радост, занесла ги в селцето при баща си и той наистина оздравял.
Виктория Нейкова
www.podarimiprikazka.com
Имало едно време едно момиче на име Мариса. То живяло в бедно семейство заедно с баща си.
Той обаче се разболял от много тежка болест и паднал на легло. Мариса отчаяно търсела лек за баща си, но безуспешно. Търсела с месеци по доктори, но никой не намирал лек, а състоянието на баща й се влошавало с всеки изминал ден. Слухът за болния й баща стигнал и до билкаря на име Фил. Той пристигнал в селцето и отишъл при Мариса.
- Мога да ти помогна!
- Кой сте вие и за какво сте тук?- попитало учудено момичето.
- Аз съм Фил. Мога да излекувам баща ти.
Мариса го погледнала с отчаян поглед. Знаела, че нищо няма да излекува баща й, макар да таяла капка надежда.
- Как ще го излекувате?
- Ще го излекуваш ти.Трябва да намериш Мрачната гора. Дълбоко в нея ще откриеш чудните билки, с които ще излекуваш баща си, но трябва да си внимателна, защото в тази гора се крият много опасности. До три дни, трябва да си открила билките, в противен случай ще погубиш баща си завинаги.
Мариса не почакала и минута повече, грабнала една кошница и се забягала към гората. Бягала, бягала, прекосила реки и поляни и най-сетне стигнала до Мрачната гора. Стъпвала уплашена, тъй като всичко тънело в дълбока тъмнина. Мариса не знаела накъде да тръгне, не познавала добре гората, а трябвало по-скоро да намери билките за баща си. Вървяла в различни посоки, докато не стигнала до една дървена къщурка. Почукала на вратата, но никой не отварял. Надникнала през счупените прозорци, но в къщата не се виждало нищо.
Мариса бутнала вратата, а тя дори не била заключена. Вътре било много зловещо, горкото момиче се въртяло в кръг и не знаело що да стори. Изведнъж се чул шум от горния етаж, Мариса тръгнала нагоре по стълбите и над нея прелетял един прилеп. Тя изкрещяла от ужас, а прилепът проговорил с човешки глас:
-Момиче, за къде си се запътило?
-Търся вълшебни билки, с които да излекувам баща си.
-Вълшебни билки?Добре, последвай ме!- казал прилепът и прелетял през вратата на къщурката.
Вървели, вървели дълго време докато не стигнали едно езерце.
-Трябва да минеш през онзи мост и оттам на другата страна на реката - казал това и прилепът отлетял.
Мариса последвала, каквото й казал прилепът и тръгнала по моста. Скоро стигнала една зелена поляна с много цветя. Засветила пронизваща светлина, Мариса се приближила до осветеното място и зърнала вълшебните билки. Сияела от радост, занесла ги в селцето при баща си и той наистина оздравял.
Виктория Нейкова
www.podarimiprikazka.com
петък, 8 юни 2012 г.
Приказки за 5 минути!
Рибарят
Имало едно време един рибар, който бил най – добрият в селото. Винаги той ловял най – голямата риба. Веднъж хванал златната рибка. Тя проговорила на човешки език и му казала:
- Моля те , рибарю, не ме слагай на тигана, а ме върни в реката.Ако ме пуснеш, ще ти изпълня три желания.
Рибарят се съгласил и я пуснал.
- Кажи си първото желание, рибарю.
- Искам да имам много пари и да съм най–богатият в селото.
Рибката го изпълнила.
- Кажи си второто желание.
Рибарят казал:
- Искам да имам голяма къща с голям двор.
Получил я.
- Кажи си последното желание, рибарю.
Той рекъл:
Искам да стана кмет на селото. И това се случило. Рибрят станал кмет. Управлявал, управлявал, но след време цялото село се обърнало срещу него. Не го харесвали повече.
След време избрали нов кмет. Така селянинът станал обикновен човек и нещата се върнали постарому.
От всичко,което му се случило, той си взел поука и започнал да живее нормален живот!
Георги Милушев и Анатоли Гьонов ОУ ‘’СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Пазарджик
www.podarimiprikazka.com
Имало едно време един рибар, който бил най – добрият в селото. Винаги той ловял най – голямата риба. Веднъж хванал златната рибка. Тя проговорила на човешки език и му казала:
- Моля те , рибарю, не ме слагай на тигана, а ме върни в реката.Ако ме пуснеш, ще ти изпълня три желания.
Рибарят се съгласил и я пуснал.
- Кажи си първото желание, рибарю.
- Искам да имам много пари и да съм най–богатият в селото.
Рибката го изпълнила.
- Кажи си второто желание.
Рибарят казал:
- Искам да имам голяма къща с голям двор.
Получил я.
- Кажи си последното желание, рибарю.
Той рекъл:
Искам да стана кмет на селото. И това се случило. Рибрят станал кмет. Управлявал, управлявал, но след време цялото село се обърнало срещу него. Не го харесвали повече.
След време избрали нов кмет. Така селянинът станал обикновен човек и нещата се върнали постарому.
От всичко,което му се случило, той си взел поука и започнал да живее нормален живот!
Георги Милушев и Анатоли Гьонов ОУ ‘’СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Пазарджик
www.podarimiprikazka.com
Конкурс "Приказки за 5 минути!"
Помощта на делфина
Имало едно време бедно рибарско семейство – мъж, жена и тяхното момченце. Родителите забранили на детето си да излиза в морето с лодка.
Но то не ги послушало и веднъж, когато вълните синеели, а слънцето припичало весело, се качило на лодката и тръгнало да поплава. Не щеш ли по пътя лодката се блъснала в голяма скала. Детето се уплашило и викнало за помощ. От водата излязло едно делфинче, което му проговорило с човешки глас:
- Здравей, момченце, какво правиш на тази скала?
- Помощ! Помогни ми! – викнало детето.
- Да, разбира се, момченце. Ако ми обещаеш да плуваш в лодката със своите родители.
- Добре, обещавам, делфинче! Моля помогни!
Детето се качило на гърба на делфинчето и отплували.Когато пристигнали детето казало: - Мамо, татко!
- Сине мой! – рекли те.
- Мамо, татко, съжалявам че не ви послушах.
- И ние се извиняваме, че не те водихме никъде с нас досега.
Прегърнали се и всичко завършило добре!
Стилияна Ангелова, Йоанна Йорданова и Серпил Юсеин, училище „Св.Климент Охридски”
www.podarimiprikazka.com
Имало едно време бедно рибарско семейство – мъж, жена и тяхното момченце. Родителите забранили на детето си да излиза в морето с лодка.
Но то не ги послушало и веднъж, когато вълните синеели, а слънцето припичало весело, се качило на лодката и тръгнало да поплава. Не щеш ли по пътя лодката се блъснала в голяма скала. Детето се уплашило и викнало за помощ. От водата излязло едно делфинче, което му проговорило с човешки глас:
- Здравей, момченце, какво правиш на тази скала?
- Помощ! Помогни ми! – викнало детето.
- Да, разбира се, момченце. Ако ми обещаеш да плуваш в лодката със своите родители.
- Добре, обещавам, делфинче! Моля помогни!
Детето се качило на гърба на делфинчето и отплували.Когато пристигнали детето казало: - Мамо, татко!
- Сине мой! – рекли те.
- Мамо, татко, съжалявам че не ви послушах.
- И ние се извиняваме, че не те водихме никъде с нас досега.
Прегърнали се и всичко завършило добре!
Стилияна Ангелова, Йоанна Йорданова и Серпил Юсеин, училище „Св.Климент Охридски”
www.podarimiprikazka.com
четвъртък, 7 юни 2012 г.
Конкурс "Приказки за 5 минути"
Конкурсът няма срок! Който желае, може да изпрати своята приказка. След редакция или препоръки, тя ще бъде публикувана в блога!
Ето и първата приказка от конкурса "Приказки за 5 минути"
Лицето на богатството
Едно много богато семейство се състояло от майка, баща и син. Те живеели много охолно. До тяхната къща растяла една палма, която раждала сребърни банани. Тя позволявала плодовете й да се берат само веднъж в месеца. Но момчето искало да спечели свои собствени пари и решило да откъсне повече банани и да ги продаде. Тогава дървото разгърнало корените си и повлякло момчето надолу в подземния свят.
Когато се огледало, за да види къде се намира, видяло, че е на една голяма зелена поляна. Нямало представа къде е и е решило да тръгне напред. След време срещнало едно куче, а на каишката му пишело "Боби". Двамата се сприятелили и тръгнали заедно. Скоро поляната свършила и започнала гъста джунгла. Отвсякъде изскочили страшни леопарди и се нахвърлили върху момчето. Боби обаче започнал яростно да лае и леопардите, които всъщност са си диви котки и имат вроден страх от кучетата, се изплашили и бързо избягали.
Приятелите продължили по пътя, който скоро се превърнал в гореща и пясъчна пустиня. Наоколо имало само пясъчни дюни. Навсякъде пълзели отровни скорпиони. Момчето се страхувало от тях, но кучето ги надушвало и подбирало най-безопасния път. Така те преминали опасността.
По пътя си видели да летят дружно хиляди малки колибри, които ги издигнали нависоко и ги отвели нагоре до горната земя.
Момчето не спечелило пари и не натрупало богатство, но станало истински богато, защото си намерило верен и добър приятел,на който можело да разчита за всичко.
Николай Стефанов Стефанов, 5 клас, гр.Пазарджик, ОУ "Св.Климент Охридски", преподавател г-жа Павлова
www.podarimiprikazka.com
Ето и първата приказка от конкурса "Приказки за 5 минути"
Лицето на богатството
Едно много богато семейство се състояло от майка, баща и син. Те живеели много охолно. До тяхната къща растяла една палма, която раждала сребърни банани. Тя позволявала плодовете й да се берат само веднъж в месеца. Но момчето искало да спечели свои собствени пари и решило да откъсне повече банани и да ги продаде. Тогава дървото разгърнало корените си и повлякло момчето надолу в подземния свят.
Когато се огледало, за да види къде се намира, видяло, че е на една голяма зелена поляна. Нямало представа къде е и е решило да тръгне напред. След време срещнало едно куче, а на каишката му пишело "Боби". Двамата се сприятелили и тръгнали заедно. Скоро поляната свършила и започнала гъста джунгла. Отвсякъде изскочили страшни леопарди и се нахвърлили върху момчето. Боби обаче започнал яростно да лае и леопардите, които всъщност са си диви котки и имат вроден страх от кучетата, се изплашили и бързо избягали.
Приятелите продължили по пътя, който скоро се превърнал в гореща и пясъчна пустиня. Наоколо имало само пясъчни дюни. Навсякъде пълзели отровни скорпиони. Момчето се страхувало от тях, но кучето ги надушвало и подбирало най-безопасния път. Така те преминали опасността.
По пътя си видели да летят дружно хиляди малки колибри, които ги издигнали нависоко и ги отвели нагоре до горната земя.
Момчето не спечелило пари и не натрупало богатство, но станало истински богато, защото си намерило верен и добър приятел,на който можело да разчита за всичко.
Николай Стефанов Стефанов, 5 клас, гр.Пазарджик, ОУ "Св.Климент Охридски", преподавател г-жа Павлова
www.podarimiprikazka.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)