Царкинята и златното ковчеже
Имало едно време един много силен и смел момък.Той бил висок,колкото трима свои приятели, мускулите му опирали небето. Майка му се гордеела с него.
Край селото, в една пещера обаче се криел голям змей, който тормозел хората и не им позволявал да вземат вода от близкото поточе. Когато селяните прибирали реколтата, той я вземал и я опустошавал.Селяните живеели в пълен страх и не можели да излязат от домовете си, а който дръзнел, бил отвличан и не се завръщал никога.
Един ден безстрашният момък казал на майка си:
- Заминавам!Не мога да гледам как змеят измъчва съселяните ми.- Ще го убия и ще взема ковчежето, което носи силата на всички създания - добри и лоши. Само един почтен човек може да устои на силата им.
Майка му го изпратила със сълзи на очи, като му осигурила най-бързия кон в селото.
Момъкът запрепускал право към пещерата на змея. Когато пристигнал, му викнал:
- Змейо,предизвиквам те на дуел. Kойто спечели, ще задържи ковчежето и царкинята.
Змеят заръмжал в одобрение. Битката на живот и смърт започнала. Чували се ударите на заточените остриета на твърдите стоманени мечове. Момъкът пронизал змея с меча си и го разполовил. Взел ковчежето и отвързал царската дъщеря. Tя мигом се влюбила в него. Завил ковчежето в една кърпа, качил царкинята на коня и тръгнали към двореца. Момъкът отворил ковчежето и всички сили се вселили в него. Светлина озарила земята. Всичко станало още по-красиво. Хората били щастливи. Момъкът и принцесата вдигнали сваtба...
Дошли нови времена в селото. Хората почитали момъка.
Двамата с майка му и новата му съпруга заживели в замъка.Момъкът продължил да се бори със злото и накрая той станал истински герой.
Виктория Тодорова
12г.Пазарджик - Първо основно училище Св. Климент Охридски
Имало едно време един много силен и смел момък.Той бил висок,колкото трима свои приятели, мускулите му опирали небето. Майка му се гордеела с него.
Край селото, в една пещера обаче се криел голям змей, който тормозел хората и не им позволявал да вземат вода от близкото поточе. Когато селяните прибирали реколтата, той я вземал и я опустошавал.Селяните живеели в пълен страх и не можели да излязат от домовете си, а който дръзнел, бил отвличан и не се завръщал никога.
Един ден безстрашният момък казал на майка си:
- Заминавам!Не мога да гледам как змеят измъчва съселяните ми.- Ще го убия и ще взема ковчежето, което носи силата на всички създания - добри и лоши. Само един почтен човек може да устои на силата им.
Майка му го изпратила със сълзи на очи, като му осигурила най-бързия кон в селото.
Момъкът запрепускал право към пещерата на змея. Когато пристигнал, му викнал:
- Змейо,предизвиквам те на дуел. Kойто спечели, ще задържи ковчежето и царкинята.
Змеят заръмжал в одобрение. Битката на живот и смърт започнала. Чували се ударите на заточените остриета на твърдите стоманени мечове. Момъкът пронизал змея с меча си и го разполовил. Взел ковчежето и отвързал царската дъщеря. Tя мигом се влюбила в него. Завил ковчежето в една кърпа, качил царкинята на коня и тръгнали към двореца. Момъкът отворил ковчежето и всички сили се вселили в него. Светлина озарила земята. Всичко станало още по-красиво. Хората били щастливи. Момъкът и принцесата вдигнали сваtба...
Дошли нови времена в селото. Хората почитали момъка.
Двамата с майка му и новата му съпруга заживели в замъка.Момъкът продължил да се бори със злото и накрая той станал истински герой.
Виктория Тодорова
12г.Пазарджик - Първо основно училище Св. Климент Охридски
Няма коментари:
Публикуване на коментар