събота, 19 юли 2014 г.

Сватбена приказка за Красимир и Пламена

Длан
Красимир се изкачваше на върха на оранжевеещата от залеза планина с раница на гърба.Той не знаеше какво имаше там горе, но можеше да види очертанията на дървена маса, към която го теглеше неудържимо. Щом се изкачи на мястото, пред него се очерта силуета на непознат висок мъж с оръфана каубойска шапка.
-       Защо си дошъл? – попита мъжът и потропна леко с единия си прашен ботуш.
-       За да играем покер. Чух, че никой не можел да те победи.
-       Не играя с малки залози – рече онзи, като погледна към Красимир пренебрежително.
-       Имам пари и имам късмет – произнесе много бавно Красимир. – Тези дни прибрах печалбата си от тотото.
Онзи се изплю на земята. Залязващото слънце пръсна оранжеви отблясъци по лицето му. Вятър повя периферията на шапката му.
-       Казах, че залозите са наистина високи.
-       Назови цифра – в този момент Красимир беше готов да заложи всичко, за да види лицето на покерджията, след като онзи загуби.
-       Играя до изгрев слънце. И искам цялото ти богатство.
-       Така да бъде – отвърна Красимир. - А ти какво ще заложиш?
-       Името си! Ако ме биеш, ставаш най-великият покерджия на всички времена.
Без да се бавят повече, двамата се настаниха на дървените столове до масата. Играха през цялата нощ. Преминаха през всякакви комбинации. Рано сутринта, при пукването на оранжевия изгрев покерджията беше обрал последните ръце. Красимир беше изгубил играта.
Настъпи моментът за разплата. Младият мъж усещаше горчилката от загубата, която се разнасяше по цялото му тяло. Как беше могъл да опропасти богатството им, почивката им в Бора Бора, която осигури с печалбата от тотото, само за да играе с този тук?
Но нямаше какво да прави. Прерови всичките си джобове, изсипа раницата си. Земята се покри с пари, които вятърът повяваше по оранжевеещата от изгрева трева.
Покерджията не помръдваше.
-       Какво чакаш? Взимай – рече сломено Красимир.
-       Казах цялото ти богатство. Прибирай си хартийките. Тук няма да ми трябват.
Красимир го погледна невярващ. Без да чака втора подкана, той обра всички пари и ги напъха обратно в раницата. Сложи я на рамо и погледна покерджията в очакване. Но онзи не гледаше към него, а малко встрани. Красимир се обърна. Зад него стоеше Пламена.
Младият мъж се сепна от ужас и отвори очи. Беше в самолет, а Пламена беше отпуснала глава върху рамото му. Постепенно лицето му се успокои и по него пролази усмивка. Припомни си всичко. А именно, че отиваха с любимата му в Бора Бора, след като прибра печалбата от тото играта си миналата седмица.
Той взе меката й топла светлооранжева длан в своята. Дали почивката му, щастието му, или самия той би бил същия без тази ръка?

 В този миг той вече знаеше, че е спечелил на най-трудната покер игра с много късмет - само в едната си десница сега Красимир обхващаше цялото си богатство.

Сватбена приказка за Кори Фей и Гергана

Кори Фей – корифеят на кулинарното щастие
Далеч оттук, в незнайна страна живее и работи вълшебният готвач на име Кори Фей. Днес всички го познават, но никой не знае началото на неговата история.
Преди време той не подозирал, че може да помага на хората с рецептите си. Приготвял всяко от ястията си с толкова любов, че който хапнел от гозбите му, откривал необикновените съставки на собственото си щастие.
Прочул се ресторантът му и заприиждали хора от далечни краища с надеждата да открият онова, което им липсвало, за да станат щастливи. Нямало значение колко дълго ще се вари и пече едно ястие, Кори Фей винаги бил достатъчно търпелив, за да го приготви по уникалния вкус на всеки човек.
Веднъж в ресторанта му дошъл специален гост. Външността му с нищо не подсказвала, че е стар вълшебник. Човекът няколко пъти връщал ястието, което му поднасяли помощниците на Кори Фей. Те самите вече загубили търпение, но Кори Фей продължавал да се старае да изпробва нови рецепти, за да угоди на госта си. Късно след полунощ гостът най-сетне останал доволен от вкуса на ястието си. Той поблагодарил, платил и си тръгнал.
Малко след като се отдалечил, един от помощниците забелязал, че на масата има оставена книга. Опитали се да го настигнат, но той сякаш потънал вдън земя. Кори Фей се приближил и разгърнал старинно издание с рецепти. Една от страниците била прегъната, сякаш била отбелязана специално. Там имало рецепта за сладкиш с негово име!  
Сладкиш „Кори Фей“
Продукти: Всички продукти са отгледани в средата на добро семейство.
Начин на приготвяне: Изчистете ги от мобилни устройства. По желание, отстранете и тютюневия дим от основния продукт. Размийте готовата смес с много търпение и добрина до получаване на пухкаво покритие. Разделете на две. Към всяка част се прибавя обилно количество работа, две щипки хумор и много любов. Едната половина се примесва с розово масло (по възможност се сдобийте с такова от Розовата долина в Казанлък). Тук може да поръсите с подправки, които водят до късно събуждане. Именувайте тази част от сместта „Гергана“. След това съединете с другата и разбърквайте до получаване на хомогенна смес.
Внимание: количествата са достатъчни само за две порции.
Странични ефекти: неустоима влюбеност от хората, които го ядат заедно. Опиталите остават заедно и живеят щастливо цял живот!
Всички можем да се досетим как завършва тази приказка. Прекрасната Гергана среща Кори Фей, майсторът на кулинарните вълшебства. Той приготвя сладкиша по старата рецепта и двамата го хапват.
Днес, в деня на тяхната сватба, завършва приказката за първата им среща и започва нова – без рецепти, но с много обич.

И все пак мернах за секунда стария вълшебник сред гостите на тържеството и той ми сподели какво възнамерява да направи. Много късно тази вечер, когато всички се разотидат, а двамата влюбени затворят врати, той сам ще приготви сладкиша на съвместното им щастие. Може би дори в този стар капризен господин се крие спомен за дълбока любов подобна на тази между Кори Фей и Гергана.