Мариса и приключенията в гората
Имало едно време едно момиче на име Мариса. То живяло в бедно семейство заедно с баща си.
Той обаче се разболял от много тежка болест и паднал на легло. Мариса отчаяно търсела лек за баща си, но безуспешно. Търсела с месеци по доктори, но никой не намирал лек, а състоянието на баща й се влошавало с всеки изминал ден. Слухът за болния й баща стигнал и до билкаря на име Фил. Той пристигнал в селцето и отишъл при Мариса.
- Мога да ти помогна!
- Кой сте вие и за какво сте тук?- попитало учудено момичето.
- Аз съм Фил. Мога да излекувам баща ти.
Мариса го погледнала с отчаян поглед. Знаела, че нищо няма да излекува баща й, макар да таяла капка надежда.
- Как ще го излекувате?
- Ще го излекуваш ти.Трябва да намериш Мрачната гора. Дълбоко в нея ще откриеш чудните билки, с които ще излекуваш баща си, но трябва да си внимателна, защото в тази гора се крият много опасности. До три дни, трябва да си открила билките, в противен случай ще погубиш баща си завинаги.
Мариса не почакала и минута повече, грабнала една кошница и се забягала към гората. Бягала, бягала, прекосила реки и поляни и най-сетне стигнала до Мрачната гора. Стъпвала уплашена, тъй като всичко тънело в дълбока тъмнина. Мариса не знаела накъде да тръгне, не познавала добре гората, а трябвало по-скоро да намери билките за баща си. Вървяла в различни посоки, докато не стигнала до една дървена къщурка. Почукала на вратата, но никой не отварял. Надникнала през счупените прозорци, но в къщата не се виждало нищо.
Мариса бутнала вратата, а тя дори не била заключена. Вътре било много зловещо, горкото момиче се въртяло в кръг и не знаело що да стори. Изведнъж се чул шум от горния етаж, Мариса тръгнала нагоре по стълбите и над нея прелетял един прилеп. Тя изкрещяла от ужас, а прилепът проговорил с човешки глас:
-Момиче, за къде си се запътило?
-Търся вълшебни билки, с които да излекувам баща си.
-Вълшебни билки?Добре, последвай ме!- казал прилепът и прелетял през вратата на къщурката.
Вървели, вървели дълго време докато не стигнали едно езерце.
-Трябва да минеш през онзи мост и оттам на другата страна на реката - казал това и прилепът отлетял.
Мариса последвала, каквото й казал прилепът и тръгнала по моста. Скоро стигнала една зелена поляна с много цветя. Засветила пронизваща светлина, Мариса се приближила до осветеното място и зърнала вълшебните билки. Сияела от радост, занесла ги в селцето при баща си и той наистина оздравял.
Виктория Нейкова
www.podarimiprikazka.com
Имало едно време едно момиче на име Мариса. То живяло в бедно семейство заедно с баща си.
Той обаче се разболял от много тежка болест и паднал на легло. Мариса отчаяно търсела лек за баща си, но безуспешно. Търсела с месеци по доктори, но никой не намирал лек, а състоянието на баща й се влошавало с всеки изминал ден. Слухът за болния й баща стигнал и до билкаря на име Фил. Той пристигнал в селцето и отишъл при Мариса.
- Мога да ти помогна!
- Кой сте вие и за какво сте тук?- попитало учудено момичето.
- Аз съм Фил. Мога да излекувам баща ти.
Мариса го погледнала с отчаян поглед. Знаела, че нищо няма да излекува баща й, макар да таяла капка надежда.
- Как ще го излекувате?
- Ще го излекуваш ти.Трябва да намериш Мрачната гора. Дълбоко в нея ще откриеш чудните билки, с които ще излекуваш баща си, но трябва да си внимателна, защото в тази гора се крият много опасности. До три дни, трябва да си открила билките, в противен случай ще погубиш баща си завинаги.
Мариса не почакала и минута повече, грабнала една кошница и се забягала към гората. Бягала, бягала, прекосила реки и поляни и най-сетне стигнала до Мрачната гора. Стъпвала уплашена, тъй като всичко тънело в дълбока тъмнина. Мариса не знаела накъде да тръгне, не познавала добре гората, а трябвало по-скоро да намери билките за баща си. Вървяла в различни посоки, докато не стигнала до една дървена къщурка. Почукала на вратата, но никой не отварял. Надникнала през счупените прозорци, но в къщата не се виждало нищо.
Мариса бутнала вратата, а тя дори не била заключена. Вътре било много зловещо, горкото момиче се въртяло в кръг и не знаело що да стори. Изведнъж се чул шум от горния етаж, Мариса тръгнала нагоре по стълбите и над нея прелетял един прилеп. Тя изкрещяла от ужас, а прилепът проговорил с човешки глас:
-Момиче, за къде си се запътило?
-Търся вълшебни билки, с които да излекувам баща си.
-Вълшебни билки?Добре, последвай ме!- казал прилепът и прелетял през вратата на къщурката.
Вървели, вървели дълго време докато не стигнали едно езерце.
-Трябва да минеш през онзи мост и оттам на другата страна на реката - казал това и прилепът отлетял.
Мариса последвала, каквото й казал прилепът и тръгнала по моста. Скоро стигнала една зелена поляна с много цветя. Засветила пронизваща светлина, Мариса се приближила до осветеното място и зърнала вълшебните билки. Сияела от радост, занесла ги в селцето при баща си и той наистина оздравял.
Виктория Нейкова
www.podarimiprikazka.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар