Цветовете на вишната
Далеч оттук в
една японска градина растяло вишнево дърво. Неговите цветове били най-ароматните
в света и сияели с неземна хубост. Щом цъфнели, се откъсвали и се понасяли по
земята.
Където попаднел
прах от тях, настъпвала радост за хората – утешавали се тъжните, събуждали се
за живот отчаяните, опиянявали се влюбените. Но за да се направи място на
новото, дървото привличало частици от миналото на човеците и те се връщали към
пръстта в японската градина по вятъра. Именно от хорското минало се хранело дървото,
за да дарява от чудесата си.
Преди много
години прашец от вишневия цвят попаднал и в дома на малкия Андрей от Лом.
Тогава родителите му го изпратили да учи в друг град. Там се научил да се грижи
за себе си, но детството му – то отлетяло по вятъра към далечната японска
градина.
Години след това
вишнев цвят попаднал в квартирата на Андрей. Не след дълго момчето завършило и
заминало в София, за да учи и работи. Постигнал много, но това вече не му било
достатъчно, както преди.
Един ден, когато
навън се разразила буря, Андрей се приближил до прозореца в дома си, за да го
затвори. В последния момент вътре влетяла вишнева клонка. Той се навел и я
огледал, но не забелязал нищо особено. Поколебал се дали да я хвърли обратно
навън, но му харесали извивките й и я поставил на шкафчето до леглото си. След
това забравил за нея и продължил живота си постарому.
В идните дни той
срещнал Севдалина – тъй чудни били очите й, тъй мека кожата й, тъй красиви
ръцете й. Влюбил се в нея със същото безразсъдство, с което вишневите цветове
прелетявали през толкова много държави, за да носят промяна. Най-сетне се
чувствал изпълнен и предишната му самотност отлетяла по вятъра към далечната
японска градина.
Севдалина харесала
вишневата клонка у дома му и я посяла в стара саксия. Клончето пуснало корени и
родило пъпки. В деня, когато разбрала, че очаква дете, разцъфнал първия вишнев
цвят. Той бил толкова омайно красив, че влюбените не можели да му се нагледат.
През хиляди километри от старата японска градина, вишневото дърво можело да
усети радостта на влюбените.
Замислило се. Не
искало да наранява чистата любов на Андрей и Севдалина, да отнема нещо от
миналото им. Не можело да продължава така. Дървото дарявало промяна на другите.
Самото то обаче стояло все на същото място и не се променяло.
Внезапно
затрещели гръмотевици. Разшумоляли се тревожно листата му. Корени засмукали
живителни сокове от земята с всички сили. Запращяла кората му, изхрущяли
старите клони. За една нощ дървото се разпъпило и рано сутринта разцъфнало в
най-нежните цветове през целия си живот. Щом последните му цветчета се понесли
по света, то посивяло, свило се и увяхнало. Така то щяло да бъде миналото в
замяна на любовното щастие за Андрей и Севдалина.
Именно те са
новите стопани на вишневото чудо, тук в далечна България – те го поливат
ежедневно с любовта си, те му светят с чудните си души. Кой знае дали ще е
нужно повече?!
Днес, уважаеми
гости, специално за тяхната сватба, пристигнаха и последните вишневи цветове -
дар от старото японско дърво. Само ако се огледате, може да ги видите край себе
си.
Този път може да
не успеят да утешат тъжните, да събудят желание за живот у отчаяните и да опиянят
влюбените. Но точно те носят надеждата и промяната, от която всички се нуждаем.
Защото макар старото японско дърво да живя
за другите, то отдаде живота си пред лицето на тази любов – за да може нищо на
света да не е способно да помрачи семейното щастие на Андрей и Севдалина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар