Подаръкът на старицата - сватбена приказка

Подаръкът на старицата

Малко преди сватбата си Илия бързаше към работното си място. По пътя го спря съсухрена старица, която поиска няколко стотинки. Илия извади портмонето си и понечи да й остави пари, но щом видя треперещата й ръка, поспря. Погледна часовника си. Закъсняваше. Въздъхна и я хвана под ръка.

-          Ела с мене, бабо, ще ти купя нещо да хапнеш.

-          Не искам да ям, чедо, друго ми трябва.

-          Какво ти е нужно?

-          Дървена кутийка.

-          Че защо ти е притрябвало такова нещо? – учуди се Илия.

Старицата не отговори, само го гледаше с умоляващи очи.

-          Хайде с мен. Аз работя с дървесина и ще ти направя – каза той.

Старицата се зарадва и двамата продължиха по пътя. Стигнаха късно в офиса му. Илия остави нещата си и отложи всичките си срещи. След това отиде в работилницата, преоблече се и сам започна да майстори кутийка за старицата. По обед всичко беше готово и той я подари на жената, като бързаше вече да се заеме с отложените си задачи.

-          Благодаря ти, момче. За благодарност ще ти дам специален дар – старицата извади сребърно ключе от единия си джоб.  - Всеки път щом го поставяш вътре, казвай какво искаш да промениш в себе си. Не след дълго ще получиш промяната.

Илия понечи да каже нещо, но старицата, която допреди малко едва ходеше, сега се обърна и изчезна с невиждана бързина. Той се зачуди още малко, поклати глава и се захвана с работата си. Работи усилено през деня, но не можеше да спре да мисли за кутийката.

Привечер, преди да се прибере, реши тайно да я пробва. Сети се за многобройните пъти, когато искаше да направи добро някому и вместо да получи благодарност – хората като че ли не виждаха добрината му. Пожела си да е по-всеотдаен за себе си, а не толкова за другите. Сложи ключето в кутийката и тя тракна.

После съвсем окъснял, се отправи към  дома си при любимата си, Десислава. Щом се прибра вкъщи, тя го прегърна и целуна. Илия я отдели от себе си и я погледна в очите. Тази жена бе всичко, което го правеше щастлив. Любовта му към нея преливаше и той я раздаваше на хората около себе си, независимо дали те го разбираха и оценяваха. Искаше да пътува с нея, да живее с нея, да се радва и тъжи с нея. Както и да се стараеше да мисли за себе си, тя винаги присъстваше.

 Но този път сякаш я видя по съвсем различен начин. Тя бе причината за тази всеотдайност и ако я нямаше в живота си, той не би могъл да бъде какъвто е.

И днес, в деня на сватбата си, Илия все още не е сигурен дали подаръкът на старицата, който сам изработи, наистина го промени. Но когато тази сутрин той видя най-красивата булка на света – бялата, прекрасна Десислава, той изведнъж проумя дара на старицата.  Всичко, което го правеше всеотдаен към останалите и всичко, което го правеше всеотдаен към себе си, бе любовта му към неговата собствена жена.