Пътуване до Луната
Малко преди деня на сватбата си
Радостин получи служебен имейл от шефа си, че трябва да работи следващата нощ в
офиса. Шефът му се извиняваше за създалото се неудобство и обещаваше, че това е
случай, който няма да се повтори. Радостин очакваше, че Петя ще му зададе куп
въпроси, но за негово облекчение, тя не прояви особен интерес. Целуна го за
лека нощ и скоро Радостин пътуваше към офиса.
В този ден имаше пълнолуние и Луната
светеше в своя кехлибарен блясък. Радостин я загледа. Още от дете мечтаеше да
пътува до нея - толкова беше красива тази луна, досущ като любимата му. Малко
по-късно той влезе в офиса, запали осветлението и отиде до бюрото си. Там имаше пергамент, увит в пандела. Върху него беше
изписано следното: „Подарък от котарака Капи за Манекена”. Радостин помисли, че
това е изненада, която му е спретнала Петя, защото нямаше кой друг да знае за
котарака им, но после бързо отхвърли мисълта, тъй като изглеждаше малко
вероятно да са й дали достъп до офиса. Пресегна се и разтвори пергамента:
„Уважаеми Радостин,
Вашият котарак Капи е междузвездвен
координатор по избиране на печеливши заселници на планети за пътувания до
съответните луни. Вие едва ли сте подозирали това, когато сте го взели за
отглеждане в дома си. Тъй като той искаше да прекара няколко земни години в
едно от най-милите и щастливи земни семейства, избра именно вас. Вселенската
камара на звездните наблюдатели категорично и единоизвънземно одобри решението
му именно вие да пътувате безплатно до Земната Луна. Честито! Скоро при вас ще
се приземи безшумна лунетарна капсула. Ако ни се доверите, влезте в нея и тя ще
ви отведе на изключително кратко пътешествие до Луната, където ще разгледате
някои кратери, самата земя от разстояние и ще получите наставления от
инструктор по лунна походка. После ще ви върнем обратно.
Приятно пътуване!”
Радостин сгъна пергамента и се огледа
невярващо. Това беше най-странната шега, която някой си правеше с него! Тръгна
да си ходи и слезе при рецепцията на офис сградата. Там обаче имаше портиер,
който го помоли да се върне обратно. Какво беше учудването му, когато влезе
отново в офиса. В средата на помещението, сега имаше компактна капсула с една
седалка. Огледа я отдалече от всички страни и дори малко се стресна, когато
вратата й се отвори.
Поколеба се за последно и се вмъкна
вътре. Надяна костюма, който беше прилежно приготвен, като се бори известно
време да го закопчае на всички места, където имаше закопчалки. След това
капсулата се затвори и блесна екран, който показваше бюрата в офиса. Скоро
почувства размърдване и как капсулата потегля, чупи прозорците на офиса, а след
това се извисява над града, над България, над облаците и се озовава в космоса.
Не усещаше безтегловността си, което го усъмни, но реши просто да види какво ще
се случи.
Докато пътуваше животът му от
последните години беше преминал на лента и в почти всеки кадър присъстваха Петя
и малката им дъщеричка, Ева. Толкова ги обичаше, а сега искаше повече от всичко
да е с тях, да сподели звездите и космическите гледки. Изведнъж вратата на
капсулата се отвори и вместо лунен пейзаж, пред него стоеше любимата му с екип
от хора с фотоапарати, камери и кинематографично оборудване.
- Повярва им поне за миг, нали?! Това е
най-новият лунен симулатор, поръчан специално за един от най-големите молове в
София. Екранизацията с излитането към луната бе създадена специално за теб под
мое ръководство. Нямаш и идея какво направих, за да пренесат това чудо тук за
една нощ! Но материалът се получи чудесно!
- Какъв материал?! – Радостин я гледаше
невярващо.
- Филмът, скъпи! Заснет си вътре, а сега те
снимат и тук. После ще направим монтаж. Целуни ме! Не стой така, това е
сватбения ми подарък за теб.
Щом се окопити, Радостин я грабна в
ръцете си и я целуна с цялата любов, на която беше способен. По време на
краткото си лунно пътуване, той беше разбрал, че най-голямото му желание вече
не бе същото. Точно сега той държеше в обятията си най-съкровената си мечта за
чисто земно безлунно щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар