От серията сватбени: ФЕЯТА НОТА

Чудесата са хитри създания. Случват се всеки ден, но, ако трябва да бъдем точни, обичат да се появяват преди голямо събитие. Това е така, защото са много суетни. Искат да бъдат не просто забелязани, а запомнени. Ето как се вмъкнаха в живота на Иво вчера, докато той се готвеше за сватбата с любимата си - Светлана.

Иво се унасяше в сън, след като дълго се въртя в леглото. Изведнъж чу непозната музика, която се разнасяше под леглото му. Наведе се и една нота го цапна по челото.

-          Хайде с нас! – изпя феята Нота, която затанцува из стаята. След нея се носеха по-дебели и по-тънки други ноти, които все още не се бяха наредили в правилен ред.

-          Кой си ти? Какво искаш? – обърка се Иво.

-          Време е за изпитанието. Първо трябва да преминеш през Петолинието. Така се нарича лабиринтът на любовта. Даваме тази задача на всеки младоженец. Сложна работа.

-          Сложна работа... – повтори Иво, който беше убеден, че сънуваше. – И за какво ми е?

-          Ако преминеш успешно лабиринта за една нощ, ще те върнем при Светлана. Иначе... – Нотата се напъна да измисли какво щеше да се случи иначе, но очевидно такова нямаше.

Нотите хванаха Иво за ръцете и го поведоха след себе си. В най-тъмните часове на нощта те пристигнаха пред един лабиринт от чемшири в цвят бордо. Пуснаха го вътре, трябвало да излезе оттам до изгрев слънце. Ами сега, трябваше да измисли какво да прави!

„Нотите нарекоха лабиринта „Петолиние“, мислеше си той, - което може да означава, че те ще се движат по самия лабиринт! Ако чуя песента им и ги последвам... може би ще ме изведат навън. А дали не искат да ме отведат на място, откъдето няма излизане?...“  

Леко, но сигурно, вече можеше да дочуе песента: „Години девет се обичаме и на десетата се вричаме!“ Трябваше да рискува и да последва нотите – нищо друго не му оставаше. Иво следваше гласовете им, докато скоро не видя слънцето през малкия, почти незабележим изход от лабиринта. Там феята Нота го очакваше, пременена в новата си рокля също в цвят бордо. Тя запя:

Смело впусна се в тази игра

С устрем и чудна идея,

Ти рискува, вървя и успя,

ето дар от Нотата-фея.

При Светлана и Маги се връщаш,

и за да няма потайни неща

много време да ги прегръщаш,

туй е моят дар отсега!

Феите го бяха вмъкнали в лабиринта, за да изпитат любовта му. Оттам той нямаше как да се измъкне с ума си. Единствено сърцето можеше да му подскаже верния път до Светлана.

Феите бяха много доволни, но се отдадоха на суетата си. Те се вмъкнаха в лабиринтената покана на младоженците съвсем в стила си! Искаха да бъдат не просто забелязани, а запомнени!

 www.podarimiprikazka.com

Диана Петрова