Преди много време,
между пръстените на старо дърво, живеела една мечта. Приискало й се да познае
истинската любов, но не знаела как. Изминали години, докато един ден дървото се
разполовило през средата на пръстените. Разделила се мечтата на две половини и те
се пръснали по света да търсят любовта.
Ходели, тичали,
но не могли да я намерят. Накрая решили да починат. Спрели, където ги сварила
умората. Полегнала едната половина в сърцето на малкия Иван, а другата се настанила
в душата на малката Николета.
Мечтите заспали
дълбоко. Докато сънували, те неусетно растяли и ставали все по-големи и все
по-красиви парчета от една обща мечта. Когато се събуждали, попивали от любовта
на хората край себе си, защото жадували да я познаят.
Иван се научил да
обича от своята мила майчица, а Николета от своята баба, чието сърце туптяло за
дядо й. У всеки от двамата се зародило желанието да създаде семейство по пример
на своето собствено, да получи възможност да обича и да бъде обичан, както е
отраснал.
Започнал Иван да
премисля как да открие любимата си – онази жена, която може да отговори на
неговата част от мечтата. Решил да подреди около себе си, защото вярвал, че ако
придаде уют на дома си, така ще привлече своята любима. Но тя така и не се
появявала. После Иван се заел да сее хармония вътре в себе си. Четял
библейското слово, отнасял се откровено към околните, превръщал се в мил,
изпълнен с нежност, любящ мъж. Но изглежда и това не било достатъчно.
Далеч от него
Николета се грижела за своето парче от мечтата. Тя изпълвала сърцето си с онази
неизпитана дълбоко женска любов.
Когато мечтите им
пораснали толкова, че не можели повече да живеят поотделно, те впечатлили
Николета с прекрасната бяла усмивка на Иван. Усмивка – мечта. Оттогава устните
им се сливали в целувки като две половини от пръстен. Ръцете им се прегръщали
като две половини на пръстен.
Но времето
минавало и мечтите се свивали все повече, докато накрая не се скрили в
най-важния пръстен от тяхната любов – а именно този, който щял да ги свърже
завинаги - годежният. Преди да предложи на Николета да се омъжи за него, Иван
го скрил в кутийка, а след това и в добре сгънати, страстно влюбени, преплетени
един в друг чифт чорапи.
Днес двамата
младоженци също ще си разменят халки. Там свити на топло за пореден път се
пренасят двете малки парчета от общата мечта.
От този момент
нататък тези парчета ще живеят във формата на обещание за дълга любов. Те
никога няма да се върнат обратно в старото дърво, но ще съществуват в халките като
надежди за щастлив съвместен живот. Както всъщност се полага най-добре на едни
истински мечти.
www.podarimiprikazka.com
автор: Диана Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар