За приказките от големите умове :)

Мисля, че всички можем да научим нещо от този откъс, стига да го приемем като добър съвет от големите умове. Това казват Бетелхайм и Песешкян на учителите, които представят приказки в училищата: "Ако някоя приказка не е интересна за дадено дете, това означава, че тя просто не се докосва до неговата проблематика. От тази гледна точка степента на вслушване в приказката не зависи от степента на развитото внимание и концентрация, а от степента на заинтересованост от разказа. Децата, които внимават, просто са открили своята история, а тези, които се разсейват, трябва да бъдат привлечени чрез други приказни истории. Приказките са богати не на поуки, а на живот; за възприемащия ги растящ човек те са заредени с потенциална, даваща цел и смисъл жизненост. И затова обект на обсъждане би трябвало да бъде по какъв начин те да се съпреживяват, а не само как да се разбират умно. Да извървиш пътя на приказния герой, значи да откриеш път в себе си. Образното мислене е изключително надежден начин за вникване, по-надежден от обясненията и назиданията. Дори такава институция като църквата открай време си служи с притчи и сказания - те предхождат назиданията. Обобщавайки казаното дотук, можем да подчертаем отново, че проблемът при изучаването на вълшебната приказка в училище не е социологизирането й, нито морализаторският или културологичният й прочит. Това, което се пропуска, е връзката между социалната, душевната и физическата сфера, отразени в приказните текстове. Както и да променя програмите си, училището утвърждава един безпощаден социум и един все по-беззащитен индивид. И колкото повече се усложняват проблемите в семейството, училищната среда и улицата, толкова по-нужни стават простите приказки с техния потенциал за въдворяване на вътрешен ред. Педагогическото въздействие на приказките е добре да се насочи по-цялостно към личностното развитие на детето. Не е опасно за "чистата" репутация на литературното образование и педагогиката, че може да си поставят и психологически цели. Просто трябва да се ратува за един по-цялостен подход при изучаване на приказката: да се обединят естетическият и познавателнообразователният аспект с този на личностното постигане (индивидуацията). Детето трябва свободно да се движи между тези три типа пространства: психологическото, естетическото и образователното. Психологическият аспект може би изисква разработването на специална програма за обучение първо на самите учители. Защото училището не бива да откъсва детето от приказките нито с отсъствието им, нито с отчуждаващото преподаване."