Среща със себе си
Поглеждам към вратата на тоалетната.
Мъж в костюм на табелата.
Мъжка, значи.
Гледам жена с периферието
да стои до съседната тоалетна.
Потискам порива
да я огледам хубавичко.
Но периферното зрение –
моята гордост...
Виждам, че тя пък
поглежда табелата
на другата тоалетна.
Мъж в костюм.
Гледам нейната табела и моята.
Тя гледа своята табела и моята.
Всяка с периферното мярка другата жена.
Кръстосани сме отвсякъде.
Съвсем естествено
се споглеждаме,
окуражени от съвпадението –
Усмихвам се и тя
на мен. За първи път
някой да се усмихне
на взаимното объркване.
Влетявам в тоалетната
да се спася от неудобството
на фамилиарната непозната.
Как смее да се държи като мен?
Миг, преди да го сторя,
с периферното мервам
ъгъла, къдете е скрепено
огледалото.
Диана Петрова
www.podarimiprikazka.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар