петък, 7 октомври 2016 г.

Любов - приказка за двама романтици

Любов
Преди много години Адриатическо море, както го наричали хората, се бунтувало в ожесточени бури, сякаш било ядосано на целия свят. То често си правело шеги с хора от далечни държави, които по случайност произнесели истинското му име на два езика. Засмуквало ги и ги запращало стотици години назад, предизвиквало силите им, отнемало любимите им.
Далеч от Адриатическо море, в Лондон живеели двама влюбени от различен произход. Те работели в една фирма и споделяли всичките си радости заедно. Йоана трябвало да пътува в други страни, а Бурим ненавиждал куфара й, който го разделял от нея. Веднъж, когато тя отново се готвела за път, той влязъл в спалнята, спънал се в отворения куфар и така изохкал, че без да иска произнесъл истинското име на морето на два езика.
Лумнала светлина, куфарът се разтворил, уголемил се и погълнал Бурим и Йоана. Затворил се капакът и през пролуките му те видели, че излитат през прозореца. След известно време горе в небето куфарът се разтворил и изтръгнал Йоана от ръцете на Бурим. Дни по-късно куфарът захвърлил Бурим на земята и когато той го отворил, видял, че се бил озовал насред бойното поле. Коне препускали, кръстоносци се сражавали с хървати.
Бурим съзрял малко момче, което стояло със свити рамене насред битката и плачело. Това момче му се сторило познато, но то не обръщало лицето си към него. Зад гърба му замахнал кръстоносец със сабята си. Бурим извикал и се втурнал към детето. Сритал кръстоносеца, отнел му сабята и двамата се сборили в калта. Детето се обърнало към боричкащите се мъже и вперило поглед в Бурим. Бурим целият настръхнал – в детето той видял сам себе си преди много години. Момчето се приближило до него и времето за миг спряло. Докоснало Бурим и в същия миг преминало в тялото му. Куфарът всмукал отново мъжа и литнал високо в небето.
Движил се Бурим известно време, после се приземил. Когато куфарът се разтворил и мъжът отново подал глава, се оказало, че се намира в царски дворец пред трона на царя:
-         Ти ще лежиш на тъмно сто години! – викнал царят срещу него.
-         Но защо? – попитал с треперещ глас Бурим.
-         Защото посмя да влезеш в двореца ми без позволение.
Стражарите се запътили да отведат неканения гост, но в този момент дворецът се разтресъл, започнал да се подува и да оформя гигантски черти на човешко лице. Без да се бави, Бурим се вмъкнал бързо в куфара с последна надежда, че вълшебният предмет ще полети. В първия момент не се случило нищо подобно, но после под него се оформили гигантски устни, бузите край него се издули и мощна въздушна струя изстреляла през устните куфара в небето. Бурим разтворил капака на летящия куфар и отдалеч видял странния дворец – лице. Това лице му било много познато – толкова мило, топло и силно лице – лицето на баща му. Той се усмихнал едва-едва, а после лицето изведнъж започнало да се смалява, като се придвижва нагоре. Настигнало куфара, куфарът се отворил отново и Бурим се озовал всред облаците срещу собствения си баща. Двамата мъже се погледнали с умиление – колко много си липсвали един на друг, колко добре разбирали другия сега когато Бурим след смъртта на баща си поел ролята да бъде глава на семейството. Лицето на бащата се вляло в това на Бурим, точно както сторило момчето от предишната спирка.
Така горе в небето, без да знае накъде отива, спасител първия път и спасен втория път, сега Бурим пътувал към трето място.
Куфарът този път го стоварил на брега на морето в днешния град Зарад, но Бурим не знаел това. Пред него се намирал мерцедес, а до колата – била поставена саксия с палма – любимото цвете на Йоана. Излязъл Бурим и се огледал. Пред него се изправила вълна, която се уголемявала, уголемявала, докато не се превърнала в чудовищна водна стена. Само няколко мига и щяла да се сгромоляса върху него. Втурнал се Бурим към колата, но после се спрял за миг. Обърнал се към цветето. Върнал се и го грабнал. Обърнал се да се шмугне в колата, но било късно. Вълната го заляла с грохот и той се преобръщал ли, преобръщал всред водната стихия, но не пускал цветето от ръцете си. Без малко то да се прекърши, но сега и то устоявало учудващо на водния ураган. Бурим се борел за дъха си. Трябвало да пусне цветето, което го забавяло, и да изскочи на повърхността. Но сърце не му давало. Това цвете било на неговата любима, на най-топлата жена на света, на онази, която осмисляла дните му. А дали щял да я види отново някога? Защото без нея – без нея дърветата спирали да шумят, птиците спирали да пеят и водата спирала да тече.
Щом си представил своята Йоана - и бащата, и детето и мъжът в него се обединили. Силите му се утроили. Изплувал нагоре, като все още стискал цветето в ръце. От момента на излизане на повърхността едно листо от палмата се отчупило. От стеблото изникнал първо един женски крак, а после още един. Отвътре се заизмъквала жена, която стъпила на раменете му, по главата му. Най-накрая се измъкнала от стеблото, цопнала във водата и когато показала главата си – какво било учудването на Бурим да види своята Йоана.
Двамата се разплакали, прегърнали се и се слели в целувка. И докато те се люлеели в прегръдките си, нежни вълни ги отнесли на брега.
-         Të duaпрошепнал Бурим на албански.
-          Обичам те – отвърнала Йоана на български и думите й последвали тези на Бурим.
Щом ги чул, в миг Бурим се сетил, че възкликнал със същите думи, когато ритнал куфара.: тьо-дуа-о-би-чам-те. Той така и не узнал, че това било истинското име на Адриатическо море.
В този миг изведнъж изпод земята се отворили малки дупчици, образували се стълби към морето. Зара, древният хърватски град, наречен днес Зарад – най-красив от всички градове на света, разстилал полите си към морето. Засвирила нечувана музика, музика, която разказвала за забранената любов на едно море и една хърватска равнина – те можели само да се докосват по краищата, защото и веднъж да се прегърнели, равнината щяла да бъде удавена завинаги.
За да вижда любимата си, за да я има, морето трябвало да удържа силата си всеки ден. Нима имало влюбен, който бил способен на такова нещо?
Сълзите на морето пръскали върху Бурим и Йоана. Очите на водния гигант се пълнели с гледката от любовното щастие на двамата човеци. Морето въздъхнало с тъга, че не можело да получи същото. Равнината разтворила дупчици в скалите си, морето се вмъкнало жадно в тях и от сблъсъка на вълните и скалите се разнесла неземна музика. Морето изпълнявало сиренада на любимата си, подарявало й поема със спасението на двама влюбени, които се обичали толкова силно колкото Адриатическо море обичало Хърватската равнина. Шепнело й за любовта си на всички езици на света.
*
Бурим и Йоана се прибрали в Лондон с мерцедеса и вдигнали сватба. А от този ден нататък, вместо да си прави шеги с хората, Адриатическо море изпълнява денонощно музика пред своята любима. Защото любовта е да имаш цялата сила на света и да не я използваш. Защото любовта е да позволиш на други да бъдат щастливи, макар ти сам да не си. Защото любовта е когато можеш да даваш, без непременно да искаш да имаш.

И днес, ако идете в хърватския град Зарад, ще видите стълбите, които равнината е изляла към морето. Двамата влюбени все още само се докосват, а от техните ласки изпод скалите изниква най-вълшебната музика – музиката на любовта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар