неделя, 21 юли 2013 г.

Сватбена приказка


Вълшебното дърво

Понесла се легенда, че накрая на една гора имало вълшебно дърво. Който го отсечал, щял да стане богат, защото от него се майсторели най-хубавите шкафове, гардероби и скринове. Щом дърводелец докоснел кората му, материалът оживявал под пръстите му и сам заемал формата, която ръцете искали да му предадат.

Но който навлезел в гората, никога не се завръщал. Въпреки това натам прииждали жадни за богатство мъже -  дървосекачи, дърводелци, мебелни производители. Те пресичали пътищата си, спречквали се, дебнели – всеки искал пръв да намери дървото, за да стане богат.

Тръгнал и Стоил, известен със своето усърдие предприемач, който имал собствен бизнес за производство на мебели. Съюзявал се с други търсачи, но те го изоставяли, платил и на момчета, които се събирали пред гората и предлагали услугата: „Търся дървото вместо теб”, но щом взели парите, те изчезнали и повече не ги видял.

Бродил Стоил два дни и две нощи, докато накрая се изтощил. Седнал под едно стебло и се облегнал на него. Отчаял се. По пътя си срещнал само празни обещания, лъжи, а на всичко отгоре и раздал последните си пари на измамниците. Било време да се връща у дома.

Тогава лек ветрец подухал лицето му – като милувка. Сторило му се, че тънки пръсти минават по челото му. Сепнал се. Нещо прошумоляло откъм гърба му. Дръпнал се и що да види. Стеблото на дървото, на което се облегнал,било изваяно като женско тяло. Ръцете на хубавицата били опънати нагоре с разперени клони - нейните нежни пръсти, обсипани с бели пръстени цветя по тях.

-          Мислех, че спиш – рекла девойката.

-          Коя си ти? – слисал се Стоил.

-          Аз съм жената от вълшебното дърво. Можеш да ме отсечеш и ще станеш богат.

-          Но защо си тук?

-          Така израснах – земята ме поеше със соковете си, слънцето извайваше тялото ми, птиците пееха за да веселят душата ми.

Колкото повече я слушал Стоил, толкова повече се свивало сърцето му. Това била най-красивата жена, която някога бил виждал, с най-сладкия глас, с най-нежните пръсти.

Стоил се обърнал настрани, попипал брадвата си, която стояла закачена на колана му, и отново погледнал към девойката. Тя издала врата си напред сякаш за да покаже къде трябва да сече брадвата. След това затворила очи.

Стоил замахнал, а девойката продължавала да стои така в очакване.

Косите й – чудни листени коси. Цветовете й – дъхави и бели. Разтреперали се ръцете на Стоил и той отпуснал брадвата.

-          Не мога – стиснал устни. – Сбогом!

 Обърнал се  да си ходи и тогава се случило чудо. Девойката протегнала клонестите си ръце и го обгърнала с тях. Двамата впили устни в най-сладката целувка на света. Белите цветове от короната на дървото се посипали навред, докато вече нищо не се виждало.

Настъпила тишина. Стоил не искал да се отлепи от устните й, а тя не можела да отдели поглед от сините му очи.

-          А какво се случи с останалите? – попитал най-накрая Стоил.

-          Земята ги поглъщаше малко преди брадвите им да докоснат кората на дървото – сега девойката се завъртяла с чисто новите си човешки крака, тяло, ръце, лице.

Стоил и горското момиче  вдигнали сватба – бяла като цветята от клоните на дървото. Скоро дори щели да имат своя дъщеря. Той продължил да работи с мебели и макар все още да не бил забогатял, нито за миг не съжалил за избора си.

Веднъж, когато се разхождали в познатата гора, жена му го попитала какво го е накарало да постъпи така при първата им среща. Тогава той отговорил:

-          Единственото богатство в това дърво... беше ти. Останалото мога да постигна и сам.

Дали някой ден Стоил ще печели повече с бизнеса си, не знам. Едно е сигурно – още днес, в този час и на това място, няма по-богат човек от него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар