Дървото на живота - сватбена приказка

Дървото на Живота

В най-горещите дни на лятото, край язовир Огняново, дърветата скучаели. Те си разказвали истории от далечни земи, за да се разсейват в жегата.

-          Дървото на Живота е иглолистно – рекъл един дъб.

-       В Дървото на Живота има божество – пошушнал букът.

Тогава се обадила Ябълката, която като дърво на познанието имала последната дума:

-          Дървото на Живота е най-могъщото, защото твори живот. Но има нещо, без което ще загине. Който открие какво е то, ще може да сбъдне съкровената си мечта.

-          Какво е? Какво е? – цялата гора се разшумяла. Любопитството на дърветата наситило въздуха. Огънят край язовира, около който се била събрала група приятели, подпалила любопитството, вятърът го поел и разнесъл из света. Разпръснал го на ситен прашец над Будапеща. Прашецът нахлул през отворения прозорец на Тодор и полепнал по затворените му очи.

Щом се събудил, той казал на любимата си:

-          Ако разбера без какво Дървото на живота не може, ще поискам да ни върне у дома.

-          Недей. Макар и аз да искам същото... – и Боряна заговорила за работата, която не можели да напуснат, за опасния път през гората и за бъдещето.

Тодор прегърнал любимата си и двамата се унесли в сладка дрямка. По изгрев слънце той я целунал, докато тя още спяла, и поел на път към гората. Бродил дни и нощи, преплувал реки и прекосил планини. Най-сетне, задъхан, той паднал на колене пред Дървото на живота.

- Не приемам човеци за гости. Но тъй като премина през препятствията на моята гора, ще ти задам три въпроса. Ако отговориш правилно на тях, ще узнаеш без какво не мога и ще сбъднеш мечтата си. Ако ли не, ще се загубиш в гората и никога няма да се върнеш при любимата си. Можеш да се откажеш още сега.

- Питай – рекъл Тодор след малко.

- Така да бъде. Какво са приятелите? – прогърмял гласът на Дървото на Живота.

Помислил Тодор и отговорил:

- Приятелите са нещо, без което не мога.

- Какво е Италия?

Този въпрос затруднил Тодор и той се замислил. Италия била много неща. Кое от всички да назове? Затворил очи, защото така по-лесно можел да чуе сърцето си.

- Италия за мен е училището, в което отраснахме с любимата ми.

- Ето и третият ми въпрос. Готов ли си? – сега гласът на Дървото на Живота гърмял чудовищно. - Кога спира времето?

Тодор мислил дълго. Времето всъщност не спира, казвал си той. Облегнал се на дървото, вятърът лъхнал лицето му, точно както когато бил на любимия си мотор. Върху него тялото му се носело по пътя като перце.

-          Времето спира, когато правиш това, което обичаш – отговорил.

Дървото на Живота прошумоляло. Тодор не само преминал всички препятствия по пътя към него, а и отговорил вярно на въпросите.

-          Това без което нито аз, нито ти можеш – са корените. Има дървета без листа, други – без плодове, а трети без клони. Но няма такива без корени. Корените ще те теглят, когато приятелите се смеят, когато любимата спи в прегръдките ти, когато времето спира.

Тодор и Боряна вдигнали красива сватба в своята България. На нея присъствали най-скъпите им приятели от италианското училище, най-милите им роднини. Дървото на живота го нямало, но по някакъв начин сякаш също участвало в тържеството.

Малко след като чули своята приказка, вятърът погалил лицата на младоженците и времето спряло. В този миг по време на своята сватба те били така близо до щастието си. Не само защото сега празнували любовта си, а защото нямало по-хубаво от това да я празнуваш у дома.