понеделник, 22 август 2016 г.

Внуците на магьосниците - приказка за фен на Хари Потър


В наши дни една учителка по английски на име Джоан решила с малкото си спестени пари да си направи екзотично пътешествие в България. Там попаднала в едно полузапустяло село и помолила да пренощува в къщата на една старица. Старицата я нагостила и й постлала да спи. През запотеното прозорче учителката видяла върха на една от кулите:
- Бабо, какво е това? – посочила тя кулата.
Родопската баба се понадигнала да види накъде сочи чуждоезиковата й гостенка и понеже не знаела езика й, рекла:
- Хогор.
Старицата обаче била беззъба и Джоан чула да казва: Хогуъртс. Учителката не могла да спи цяла нощ, а мислите й блуждаели все към тайнствената кула. Решила на следващия ден да се изкачи до мястото. На сутринта обаче старицата я помолила да й помогне с прането на килимите. Джоан без колебание откликнала. Когато след цял ден пране приключили, тя вдигнала поглед отново в посока на кулата – нямало и следа от постройката – нито от нея, нито от чергите, които току-що изпрали. Джоан много се учудила, а през това време бабата й написала нещо върху лист хартия и я изпратила да си върви.
Когато се прибрала у дома, Джоан се свързала с преводач през интернет, който да й го преведе от български на английски.
Ето какво пишело на листчето:
„Ти си добра жена. Помогна на старица да си свърши работата, а аз мога да ти се отблагодаря само с едно. Ще ти разкажа историята за Хогор – училището на старите магьосници. Но не предавай историята никому, преди предсказанието да се сбъдне. Иначе голямо нещастие ще те сполети.
Всяка година магьосниците идват при мен да им изпера чергите. За всяка изпрана черга ми подаряват по още година живот. Омагьосват чергите и всичко, което се скрие под тях, става невидимо. С тях покриват кулата си и цяла година постройките са невидими.
Не е леко да се учи в Хогор. Там навремето имало много строги правила, едно от които било, че любовта между ученици е забранена. Заради това и разделяли младежите и девойките в различни домове. Така още много отдавна приели двама българи – Йовилина и Евгени да се учат за магьосници. Евгени зачислили към дома Грифиндор – тогава дом на младежите, а Йовилина към дома на Хафълпаф – дома на девойките.
Евгени, който често се успивал, веднъж пропуснал занятия и видял как ученичките излизат от дома. Тогава съзрял Йовилина и веднага се влюбил в нея. Как обаче да й покаже любовта си, като така ще прекрачи забраната и може да го изключат? Сетил се за стар български обичай да отнеме цвете от ръката й, за да покаже, че я харесва. От този момент нататък, щом я видел с цвете, винаги го грабвал от ръцете й. Но пазачите на домовете забелязали какво прави и го предупредили, че сега ще си затраят, защото сякаш ги е омагьосал с чистотата на любовта си, но за в бъдеще трябва да престане. Ала сърце трае ли? Чудел се той, чудел как да продължи да ухажва Йовилина.
Веднъж сестра му дошла да го види и му подарила малко кученце. Тя му обяснила, че кучето е много схватливо. Можел да го научи да върши разни задачи и дълго да му служи. Прибрал го в стаята си Евгени и започнал да го отглежда. Пораснало то и започнал Евгени да праща по него любовните си послания до Йовилина. В тях тя четяла: „Целувам те в Северна Америка“, „Целувам те в Южна Америка“, „Целувам те в Африка“, „Целувам те в Азия“. Йовилина обикнала този висок красив мъж с кафеви очи, обикнала го така, че винаги се изчервявала, когато получавала любовта му в послания.
Веднъж обаче кученцето се замотало из одеждите на  Салазар Слидерин – най-злият от магьосниците. Започнало да се дави и изплюло пред краката му посланието. Той се навел, взел го и щом го прочел, разбрал какво се случва под носа му. Слидерин, който тайно копнеел и на него да му се случи такава любов, завидял на Евгени и Йовилина. Той така се ядосал, че се прибрал в стаята си и забъркал една от най-грозните си магии. Приготвил се да изрече заклинанието „Авада Кедавра“, което означава „нека нещото бъде разрушено“. Слидерин искал двамата никога повече да не се съберат, нито техните деца или внуци след време, но в момента, в който произнасял заклинанието, кученцето го захапало по крака и той изкривил малко думите си.
И ето че изгонили Евгени и Йовилина от училището. Те забравили един за друг, оженили се за други магьосници и до края на живота си не се видели.
Но съществува предсказание, че двама от внуците им...“

Последните думи от писмото на бабата били изписани най-отдолу на листа и тя не ги била довършила. След прочита на писмото Джоан Роулинг се вдъхновила още повече от историята за скритото българско училище за магьосници и решила да я опише в книга. Но искала и да спази предупреждението в началото на писмото от родопската старица. Затова вместо да разказва тази история, си измислила нова и разказът й завладял хората по цял свят.

Години по-късно, когато славата на „Хари Потър“ поотшумяла, далеч далеч от мястото на магьосническото училище, един българин на име Евгени и една българка на име Йовилина се срещнали и се влюбили така силно, все едно кръвта им го направила вместо тях. Тогава живеели и работели в САЩ и пътували много. След известно време се целунали на Тайм Скуеър – първата им целувка. От този момент нататък, където и да идели, те си казвали: „Обичан и целунат тук“. Не знаели защо го правят, но много им харесвало да произнасят тези думи.
После веднъж отишли на роженския събор в Родопа планина. Двамата били облечени в народни носии, гайди извивали звучни мелодии и Евгени паднал на колене пред Йовилина.
По-късно, когато се оженили, Евгени започнал да се занимава с най-различни неща. Някак успявал да вдъхнови хората край себе си да свършат работата така, сякаш ги омагьосвал с незнайни сили. Сестра му често му помагала – тя сякаш четяла какво иска да направи, преди да го е изрекъл.
Той бързо постигнал успех в делата си и от цялата страна се стичали хора, които искали да работят за него. И скоро можел да си построи най-хубавата къща в града. Йовилина му народила много деца, а кучетата им – те играели на двора и постоянно създавали неразбории. Двамата обичали да гледат филми и един от любимите им станал филмът за „Хари Потър“ – момчето, което живеело в Хогуъртс. Но зад историята му сякаш имало друга – история, която никой не бил разказал. Без да съзнава, Евгени започнал да търси тази история в компютърните игри – лутал се из различните пътища на героите, все едно търсел точно определен изход, но все не го откривал. После дирил неразказаната история в анимационните филми. Гледал ги с децата си, но и там сякаш не успял да я открие.

Наскоро и аз, преводачката на писмото, пътувах до родопското село. Намерих старицата и я помолих за подслон. Не съм се и надявала да се случи, но също видях една от кулите на тайнственото училище. На следващия ден бабата ме помоли да й помогна с прането на чергите. Направих го и тя сподели, че била вече на над сто години и чакала дядо Боже да я прибере, но още нямало на кого да остави прането. Уверих я, че аз мога да я заместя – и без това градският ми живот ми беше дотегнал.
Бабата горещо ми благодари и ми разказа историята на чист български език, макар че малко фъфлеше. Аз затаих дъх, когато стигнахме до края. Той гласеше следното: „Но съществува предсказание, че двама от внуците им ще се влюбят въпреки заклинанието на Слидерин. Кучето, което захапа крака на злия магьосник, промени магията. Внуците им ще се срещнат далеч от Хогор, в друга страна. Ще се обичат лудо до края на дните си, а сестрата на мъжа ще реши дали историята да бъде разказана.“ После добави, че не й стигнал листа, когато писала историята на Джоан – учителката, която станала писателка.
Приготвих се за път. Обещах да се върна отново – този път завинаги, но я уверих, че първо трябва да свърша нещо. Обикалях много градове, търсех ли, търсех. Тъкмо се бях отчаяла и я видях случайно. Тя се разбираше толкова добре с брат си, приличаше толкова много на него, а той – той беше същото упорито, малко инато и много романтично момче от легендата, мъж, който сякаш омагьосва останалите. Престраших се да й разкажа историята, а тя отговори така:
- Най-голямата магия на света не се изучава в Хогуортс, нито може да се предотврати от някого оттам. Най-голямата магия не е нищо друго освен любовта. Изпрати тези думи на твоята Джоан.
И до днес пиша писма на знаменитата Ролулинг, да й предам непрочетения край. Но знаете как е – моите няколко реда се губят в купищата имейли от почитатели. Сигурна съм, че и след толкова години, тя не го е прочела. Иначе щеше да напише нова книга с историята за Евгени и Йовелина. Непременно щеше да го направи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар