петък, 22 януари 2016 г.

Най-скъпия подарък на Бог


Всичко започна една вечер, когато Александър играеше на компютърна игра заедно с брат си. Брат му често го побеждаваше, но двамата много се забавляваха на виртуалните си срещи. Изведнъж мониторът му просветна като звезда, заслепи го за известно време, а после токът изгасна. Александър стана от стола си и погледна през прозореца. В целия квартал нямаше ток.
- Бамбина, къде си?
Жена му не отговори.
- Бамбина – извика Александър, но отново не получи отговор.
Погледна навън. Светлините лека полека се запалваха и градът изплуваше пред погледа му. 
- Бамбина – извика той за трети път и тогава и в апартамента светна светлина. 
Какво се случваше? Александър се беше озовал в свръхлуксозен лекарски кабинет, такъв, за какъвто би мечтал всеки лекар. Огледа всички стаи – та това беше апартаментът, в който живееха! Дори пианото му беше тук, макар не и на същото място, където беше поставено преди. Как така! Преди да има време да осъзнае какво става, звънецът на вратата иззвъня с любимата му мелодия, която сам обичаше да изпълнява. Александър отвори вратата. 
Пред него стояха трима възрастни мъже с дълги наметала в различни цветове. 
- Кои сте вие? – попита смаяният Александър, на който се стори, че тримата мъже имат нещо общо с всичко, което се случваше.
- Не се плаши – рече най-високият. – Ние сме тримата мъдреци, онези, които посетиха Христос при раждането му.
- Не богохулствайте!
- Не го правим – отвърна средният на ръст, който поглади бялата си брада. – След изпълнението на тогавашната ни задача, получихме подарък от Всевишния.
- Какъв? – попита след кратка пауза Александър.
- „Поискай и ще ти се даде“, е казано – включи се и най-ниският.
- Пожелахме да разговаряме с човек две хиляди години по-късно, достоен човек за времето си. Искахме да видим какво се случва с човечеството. Всевишният ни изпрати светлината от една звезда, която да ни отведе при човека. И ето ни тук – обясни високият.
- Това трябва да е някаква шега! Небето днес е беззвездно.
- Звездата светна от дома ти – доложи средният на ръст.
- Объркали сте се. Просто компютърът ми изгоря. Това е всичко – той понечи да затвори вратата, но тя беше заяла и не можеше да се помръдне.
- Млади момко, не знаем за какво говориш, но се уповаваме на Бог, който неслучайно ни доведе тук – подразни се ниският. - Няма ли да ни поканиш, момче?
Александър ги изгледа от глава до пети и обратно, помисли, помисли и рече:
- Заповядайте.
Тримата мъдреци започнаха да задават въпросите си за новия свят – за колите, които наричаха „бръмчащи коне“, за блоковете, които наричаха „дворци“, за самолетите, които наричаха „летящи демони“. Поискаха да узнаят дали хората вярват в Иисус Христос, дали спазват божиите заповеди и какви са новите герои на времето. Александър отговори на въпросите им, доколкото можа, предложи на мъдреците топъл чай и от супата на Радина, която се намираше в хладилника в съседната стая. На мъдреците страшно им се услади тази супа и когато попитаха как е сготвена, Александър, който не знаеше какви съставки слага жена му, отговори: - С любов.
Тримата мъдреци погладиха доволно брадите си. И все пак като че ли през цялото време изглеждаха някак напрегнати. Те споделиха притесненията си по повод гибелта на човечеството и злото, което върлува в света. За да ги успокои, Александър посвири на пианото и и им разказа за нововъведенията в медицината, с помощта на които можеше да помогне на много хора да оздравеят, разказа им за добрините на съвременниците си, за църквата и как народите са се борили да запазят вярата си през вековете. Разказа и за благотворителните организации, за всички, за които знаеше, че помагат на другите с каквото могат.
Александър се погрижи за гостите си с всичко, за което се сети, без да знае как са се появили, дали не лъжат, дали не са луди. Той го направи без да разбира какво се случва и без да мисли дали това е вероятно или не е. Това беше повече от знак за мъдреците, че той е човекът, който Бог им е посочил за пример от времето след двехилядната година.
- Прибираме се спокойни за това, че оставяме света в ръцете на хора като теб – обяви високият. - Преди да тръгнем, се надяваме да приемеш подаръците ни. Моят е знакът за подкрепата ни.
И тогава извади изпод наметалото си малко куче, което се впусна в кабинета, завъртя се няколко пъти и застана до Александър. Средният на ръст мъдрец бръкна в джоба на наметалото си и извади оттам будилник.
- Нека те буди всеки път, когато ставаш, за да лекуваш другите.
Третият започна да рови из наметалото си, но не извади нищо. Изчерви се. Беше забравил подаръка си. Тогава той положи ръка на рамото на Александър и рече:
- Моят подарък е закрилата над любовта на една жена, която топли сърцето ти и ще пълни къщата ти. 
Двамата мъдреци погледнаха със свити устни към своите подаръци, които сега им се сториха съвсем незначителни. Александър видя това и се разсмя. Той прегърна приятелите си, помоли се за доброто им пътуване обратно – от там, откъдето идеха, и обеща да даде всичко от себе си, за да следва божия път в живота си.
След това мъдреците излязоха, заяждащата допреди малко врата сама се затвори зад тях и веднага след това осветлението отново угасна. Александър стигна до дивана пипешком и седна, като подпря едната си ръка на облегалката. Малко след това, когато осветлението се включи, Александър видя, че до него седи любимата му Радина, която сега той бе прегърнал. Двамата гледаха един от любимите си филми и всичко беше както преди. 
Отдъхна си наум, примъкна я по-близо до себе си и благодари на Бог, че му дарява най-скъпото. Не вниманието на мъдреците към самия него, не честта да бъде избран като техен домакин в сегашния свят. Бог му бе дарил най-простото и най-истинско щастие на света – едно момиче, с което да споделя любимите си филми тази вечер, в близките години и всъщност... до края на дните си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар