Ако някой се е втурнал да терапевтира с приказки, ето как :)

1. Терапевтичните истории трябва да са подходящи за деца - напр. не може да се пише за кражба за деца на 3 г., защото те изобщо не разбират концепцията за нея. Не очаквайте една история да прескача стадии на развитие при децата.
2. Когато изграждате сюжета, е добре да изолирате конкретен пример. Напр. вместо да пишете за агресията въобще, опитайте се да отработите само "бутането на другите деца от стола на обяд".
3. Не е съвсем задължително да предлагате решение. Въображаемите решения могат да помогнат на децата сами да стигнат до своите заключения. Онова, което им е нужно е пътят, по който да стигнат сами до своето заключение.
4. Определено трябва да сте индиректни в историите - не изнасяйте лекции и не инструктирайте директно. Напр. история за зайче, което наранява приятел и майка му се скарва, в резултат на което спира да го наранява - това е лекция, не история!
5. Историята трябва да позволи на вашите слушатели сами да направят извода си, сами да извървят пътя до там или с други думи трябва да създаде нещо толкова привлекателно, че децата да поискат да го изимитират и да ангажират с него въображението си.
6. Не е нужно историите винаги да са с предвидим край - напр. вместо историята да помогне на детето да тръгне на предучилище, може да изясни на майката, че детето й все още не е готово за тази стъпка
7. Историите не винаги лекуват, но, да се надяваме, помагат - историите за осиновени деца.
8. Метафората обогатява историята - корона за принца, кукла за Силвия, вълшебно килимче за Дион...
9. Имайте предвид и мултикултурната чувствителност
10. Четете много, за да развивате собственото си въображение!
www.podarimiprikazka.com