"Подари ми приказка" с "Двойната планета" и Райна Деницова от Life Dir.bg.
четвъртък, 13 юни 2013 г.
неделя, 14 април 2013 г.
неделя, 3 февруари 2013 г.
сряда, 19 декември 2012 г.
ЧЕРВЕНОКОСА - електронната книга с приказки за възрастни
"Червенокоса" е първата ми електронна книга. Тя съдържа приказки за възрастни, които са ми били поръчани от хора за любим човек. Разбира се, имената са подменени.
Налична е в Библио:
ПРЕДГОВОР:
"Аз… пиша приказки…
Дългокосото момиче пред мен се усмихва нежно и свенливо, сякаш се извинява, за необичайността на отговора си. Наситеният й поглед, обаче, попива всяка моя реакция. Защото в ерата на интернет, компютърни игри, филмови специални ефекти и уеб-дизайн, наистина е странно да срещнеш човек, който си изкарва хляба с приказки. Диана не се притеснява от това. Напротив. В чистото й излъчване има нещо откровено. Интимно дори. Придобивам усещането, че да, пред мен наистина стои приказна фея, разказвачка на модерни приказки и че по друг начин, всъщност, не може и да бъде!
Няколко седмици по-късно получавам необичайната покана да стана орисница и да напиша рецензия за първия сборник на Диана.
Покана примамлива, в същото време трудна и отговорна. Точно както е и в приказките.
Започвам да ги чета.
В началото чета бързо, лакомо. Както едно малко дете би постъпило - искам да знам какво се случва по-нататък. Попивам думите и богати образи завладяват въображението ми. В един момент усещам, че трябва да спра.
Приказките на Диана не са за четене на един дъх, Това са приказки, които трябва да се четат бавно и да им се даде време - да проникнат в нас, да се настанят удобно в душата ни и оттам да заредят вълшебните си думи. Да ни карат да въздишаме тежко от време да време, да усетим стягането в гърлото и онова усещане „стига, не мога повече”, последвано след минута от :”хайде, само още една”… и така, докато не свърши целият сборник.
Приказките на Диана са лечебни приказки.
Те са създадени по молба на някого, който обладан от демоничната си болка и неуспяващ да се справи с нея, търси Магичното за помощ – досущ като при старите мъдри вещици. Или пък приятел или близък, който не намира подходящ начин, за да изрази загрижеността си към своя „някой” и иска да му изпрати послание, което да прескочи бариерите и защитите на ума и да достигне директно до сърцето.
Това са приказките на Диана.
Те превръщат човешката болка в лековита история. Те са като билките – ония, с които са ни лекувалите бабите ни – леко горчиви в началото, но постепенно придобиващи сладостта на медовината.
Четеш и те боли. Четеш и плачеш. Четеш и се съпротивляваш. На моменти искаш да захвърлиш четивото. Но не можеш. Защото не можеш да захвърлиш живота. А сюжетите на тези приказки са именно оттам – от човешките истории. Приказките на Диана не се разбират с ума, а със сърцето, онова препатилото, изстрадалото, оцелялото. Сърцето, което знае нещата, недостижими за разума.
И ето ги вълшебните герои. Оживяват пред нас с обикновени имена – Невена Павлина, Снежина. Някои от тях, в момента, в който влязат във Вълшебната страна получават трансформация – Кирил става Теркил, Григор пък е Горски цар, а от устата на Многоточка излизат балончета с мисли, които се наричат Сиси-та. И посланията стават очевадно ясни.. На принципа :”да бе, не може да бъде по друг начин!” Няма как феите да носят други имена, освен тези, които имат. Защото в живота, те наистина са като всички нас – обикновени хора. Вълшебното им се проявява само когато до тях застане Дългокосата Разказвачка.
А тя умее да разказва. С естествеността, с която обяснява, че се занимава с писане на приказки. Тя разказва бавно, в детайли, въображението й е могъщо и умее да ни заведе както в Горната, така и в Долната земя, да ни обърне с главата надолу, да си седнем на косите и да ни помогне да се чувстваме свойски така; да докосне невидимите струни на Душевната Арфа и да произведе звуци, които да ни карат да затаим дъх в очакване.
„Слънцето напичаше като любовно щастие”….дълбокият й, прочувствен глас приятно гали съзнанието ми с всяка прочетена дума.
Случващото се в приказките на Диана има същият колорит и богатство, както в историите в „Облакът Атлас”. Магичното е възможно и реално по същият начин, по който Хари Потър лети с кола и преминава стени. Там титанично се сблъскват Доброто и Злото, досущ като във „Властелина на пръстените”. Там Мракът дебне нищо неподозиращият герой и странни изпитания превръщат слабостите му в сила. Препрограмира се поведение. Пречиства се и се пренарежда човешка съдба. За да се стигне до освобождаващия , а не до щастливия край. Край, който да позволи на героите си да заживеят в хармония и любов. Защото това е целта на приказките – да изпратят послания за Любов към героите си и към читателите им. Любов към себе си, а оттам и към другите. Любов, за която всички следва да платят своята висока цена – цената на болката и освобождаването от страха.
Както го прави и тя – Дългокосата Разказвачка:
„Червенокоските ги боли повече.Така е от древни времена. Има само един начин да спасиш себе си – и той е да спасиш всички по пътя си”.
Освободително четене...
КАТЕРИНА ПАВУРДЖИЕВА,
психотерапевт
www.podarimiprikazka.com
Налична е в Библио:
ПРЕДГОВОР:
"Аз… пиша приказки…
Дългокосото момиче пред мен се усмихва нежно и свенливо, сякаш се извинява, за необичайността на отговора си. Наситеният й поглед, обаче, попива всяка моя реакция. Защото в ерата на интернет, компютърни игри, филмови специални ефекти и уеб-дизайн, наистина е странно да срещнеш човек, който си изкарва хляба с приказки. Диана не се притеснява от това. Напротив. В чистото й излъчване има нещо откровено. Интимно дори. Придобивам усещането, че да, пред мен наистина стои приказна фея, разказвачка на модерни приказки и че по друг начин, всъщност, не може и да бъде!
Няколко седмици по-късно получавам необичайната покана да стана орисница и да напиша рецензия за първия сборник на Диана.
Покана примамлива, в същото време трудна и отговорна. Точно както е и в приказките.
Започвам да ги чета.
В началото чета бързо, лакомо. Както едно малко дете би постъпило - искам да знам какво се случва по-нататък. Попивам думите и богати образи завладяват въображението ми. В един момент усещам, че трябва да спра.
Приказките на Диана не са за четене на един дъх, Това са приказки, които трябва да се четат бавно и да им се даде време - да проникнат в нас, да се настанят удобно в душата ни и оттам да заредят вълшебните си думи. Да ни карат да въздишаме тежко от време да време, да усетим стягането в гърлото и онова усещане „стига, не мога повече”, последвано след минута от :”хайде, само още една”… и така, докато не свърши целият сборник.
Приказките на Диана са лечебни приказки.
Те са създадени по молба на някого, който обладан от демоничната си болка и неуспяващ да се справи с нея, търси Магичното за помощ – досущ като при старите мъдри вещици. Или пък приятел или близък, който не намира подходящ начин, за да изрази загрижеността си към своя „някой” и иска да му изпрати послание, което да прескочи бариерите и защитите на ума и да достигне директно до сърцето.
Това са приказките на Диана.
Те превръщат човешката болка в лековита история. Те са като билките – ония, с които са ни лекувалите бабите ни – леко горчиви в началото, но постепенно придобиващи сладостта на медовината.
Четеш и те боли. Четеш и плачеш. Четеш и се съпротивляваш. На моменти искаш да захвърлиш четивото. Но не можеш. Защото не можеш да захвърлиш живота. А сюжетите на тези приказки са именно оттам – от човешките истории. Приказките на Диана не се разбират с ума, а със сърцето, онова препатилото, изстрадалото, оцелялото. Сърцето, което знае нещата, недостижими за разума.
И ето ги вълшебните герои. Оживяват пред нас с обикновени имена – Невена Павлина, Снежина. Някои от тях, в момента, в който влязат във Вълшебната страна получават трансформация – Кирил става Теркил, Григор пък е Горски цар, а от устата на Многоточка излизат балончета с мисли, които се наричат Сиси-та. И посланията стават очевадно ясни.. На принципа :”да бе, не може да бъде по друг начин!” Няма как феите да носят други имена, освен тези, които имат. Защото в живота, те наистина са като всички нас – обикновени хора. Вълшебното им се проявява само когато до тях застане Дългокосата Разказвачка.
А тя умее да разказва. С естествеността, с която обяснява, че се занимава с писане на приказки. Тя разказва бавно, в детайли, въображението й е могъщо и умее да ни заведе както в Горната, така и в Долната земя, да ни обърне с главата надолу, да си седнем на косите и да ни помогне да се чувстваме свойски така; да докосне невидимите струни на Душевната Арфа и да произведе звуци, които да ни карат да затаим дъх в очакване.
„Слънцето напичаше като любовно щастие”….дълбокият й, прочувствен глас приятно гали съзнанието ми с всяка прочетена дума.
Случващото се в приказките на Диана има същият колорит и богатство, както в историите в „Облакът Атлас”. Магичното е възможно и реално по същият начин, по който Хари Потър лети с кола и преминава стени. Там титанично се сблъскват Доброто и Злото, досущ като във „Властелина на пръстените”. Там Мракът дебне нищо неподозиращият герой и странни изпитания превръщат слабостите му в сила. Препрограмира се поведение. Пречиства се и се пренарежда човешка съдба. За да се стигне до освобождаващия , а не до щастливия край. Край, който да позволи на героите си да заживеят в хармония и любов. Защото това е целта на приказките – да изпратят послания за Любов към героите си и към читателите им. Любов към себе си, а оттам и към другите. Любов, за която всички следва да платят своята висока цена – цената на болката и освобождаването от страха.
Както го прави и тя – Дългокосата Разказвачка:
„Червенокоските ги боли повече.Така е от древни времена. Има само един начин да спасиш себе си – и той е да спасиш всички по пътя си”.
Освободително четене...
КАТЕРИНА ПАВУРДЖИЕВА,
психотерапевт
www.podarimiprikazka.com
понеделник, 10 декември 2012 г.
"Двойната планета" на панаира на книгата!
Имам удоволствието да ви представя новата си книга с приказкотерапия за осиновени, както и за всички, които поне веднъж в живота си са чувствали изоставени: "Двойната планета". Издадена е от изд. Летера и е финансирана от Министерството на културата. Рецензенти са Кристин Димитрова и Мадлен Алгафари.
Искрено се надявам да помогне на онези, които биха имали нужда от нея.
събота, 24 ноември 2012 г.
Автоматично писане
От терапевтичните игри на Студио "Ана"
Автоматично писане
Това е най-лесната игра, с която може да се започне. Тя е нещо като почукване на вратата на несъзнаваното, откъдето може да излязат неподозирани неща. Разбира се, може да не излезе и нищо.
Ето и моята схема, която се базира на техники от творческото писане и приказкотерапията:
1. Събуждате се.
2. Ползвате тоалетната. :) Писането с пълен пикочен мехур е мъчение.
3. Веднага се вр...
Това е най-лесната игра, с която може да се започне. Тя е нещо като почукване на вратата на несъзнаваното, откъдето може да излязат неподозирани неща. Разбира се, може да не излезе и нищо.
Ето и моята схема, която се базира на техники от творческото писане и приказкотерапията:
1. Събуждате се.
2. Ползвате тоалетната. :) Писането с пълен пикочен мехур е мъчение.
3. Веднага се вр...
ъщате в леглото и започвате да пишете в продължение на десет минути каквото ви падне. Ако нямате какво да пишете, пишете "Нямам какво да пиша... Не знам какво да напиша...".
4. Повтаряте това упражнение в продължение на 7 дни.
5. Събирате нещата, които сте написали, без да ги четете.
6. Прочитате ги след две седмици.
Ще се учудите колко много неща имате да кажете на себе си. :)
4. Повтаряте това упражнение в продължение на 7 дни.
5. Събирате нещата, които сте написали, без да ги четете.
6. Прочитате ги след две седмици.
Ще се учудите колко много неща имате да кажете на себе си. :)
петък, 23 ноември 2012 г.
Пишещата терапия и какво може тя :)
Студио Ана се роди! Тук писането ще говори
повече от говоренето. Ще се разказва за писмени игри и как те могат да
помогнат да се почувствате не само добре, но и по-добре. Не е нужно да
имате талант - нужно е да сте достатъчно смели да се срещнете със себе
си върху белия лист.
Използват ги психотерапевти и приказкотерапевти по целия свят. Ползват ги понякога и писателите. Писането не е ничие, то е за всички. Може да го ползва всеки - като лечебна билка, като пристан, за разтуха, като приятел, като признак за нормалност в недотам реалния си свят. То може да разсмее тъжния и да натъжи нездраво веселия. То може да убива, но преди всичко му се нрави да съживява.
Можете да откриете фейсбук страницата на този адрес: kukurzliak@gmail.com.
www.podarimiprikazka.com
Използват ги психотерапевти и приказкотерапевти по целия свят. Ползват ги понякога и писателите. Писането не е ничие, то е за всички. Може да го ползва всеки - като лечебна билка, като пристан, за разтуха, като приятел, като признак за нормалност в недотам реалния си свят. То може да разсмее тъжния и да натъжи нездраво веселия. То може да убива, но преди всичко му се нрави да съживява.
Можете да откриете фейсбук страницата на този адрес: kukurzliak@gmail.com.
www.podarimiprikazka.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)