петък, 31 март 2017 г.

Изборът на мъжа риба

Изборът на мъжа риба
Преди много години живеел един селянин с младата си съпруга, с която очаквали дете. Той бил страстен рибар и често ходел да лови риба на близката река. Веднъж му станало много горещо и решил да се разхлади във водата. Влязъл в реката и заплувал. Водата била лека и приятна, освежавала и тялото, и духа му. Не щеш ли обаче изведнъж се появило силно течение и реката го отнесла към морето. Как ли не се опитвал селянинът да доплува обратно до дома, но морето било по-силно от него.
Дожаляло му за любимата, за бъдещото им детенце. Дали някога щял да ги види отново?
Изминали дни, седмици, а мъжът все плувал ли, плувал. Хранел се със сурова риба, която улавял с голи ръце, пиел от дъждовна вода, когато валяло, а нощем се отпускал във водите и заспивал. Сутрешните лъчи на слънцето го събуждали и той всеки път се учудвал, че бил още жив. Скоро му пораснали малки образувания, подобни на хриле, пръстите на краката му се покрили с ципа и той заживял във водата – полуриба, получовек.
Много много години по-късно Стоян и Росица пристигнали на почивка на морския бряг. Настанили се в малък уютен хотел, разположил Стоян въдиците си в стаята и двамата отишли на разходка. Тръгнали по брега и продължили нататък по плажа. Росица, която била бременна, вървяла редом с мъжа си, но ето че бързо се уморила и го помолила да се прибират обратно. Точно тогава видели закътано местенце, което се сторило много подходящо за риболов на Стоян. Разбрали се на следващия ден той да иде там на риболов, а тя да си почине в хотела. Така и сторили. Станал Стоян още по тъмно, целунал спящата си любима, взел тихо въдиците си и излязъл.
Пристигнал на мястото по развиделяване. Заслизал по скалите към морето. Цветни камъни, изваяни от десетки пластове наслоения, шаренеели по брега. Морето било тихо и вълните галели брега като копринени шалове. Намерил най-доброто място, разпънал въдиците си, настанил се на камъните и зачакал. Слънцето вече се изкачвало над водната повърхност и сега разстилало цветните си отблясъци в шарено хоро от нюанси. Стоян се загледал в морската повърхност. Все едно виждал душата си в огледало - толкова обширна била тя, толкова неща не знаел за нея.
И както стоял замислен всичко станало много бързо. Изведнъж някой задърпал стръвта му с такава сила, че и въдицата, и той се озовали във водата. Докато се опомни да я пусне, Стоян се озовал далеч далеч в морето. Едва когато пристигнали на пустинен бряг, Стоян можал да разгледа странното същество. Уж било човек, а в цялото му изражение имало нещо рибешко. Това бил мъж с червена коса и странни образувания от двете страни на тялото си, които наподобявали хриле.
- Кой си ти? - викнал изплашено Стоян.
Мъжът не отговорил. Той захванал да строи заслон. После уловил риба с голи ръце и стъкнал огън от искрите на два камъка. Хапнали и легнали. Мъжът риба вече спял, а главата на Стоян бръмчала от мисли. Той не мигнал до сутринта. На развиделяване мъжът риба се приближил до него.
 - Ти ще плуваш в морето, а аз ще ида вместо теб при Росица. Тя ще стане моя жена!
Като чул думите му, преди да се опомни, Стоян се надигнал и стоварил юмруците си върху непознатото същество. Сбили се, завъргаляли се в пясъка. Рукнала кръв. Борили се дълго, докато накрая двамата задъхани, изпотени и изморени се проснали на брега. Едва сега погледнали към брега. Назад, по пясъка имало червени следи от кръвта в такива форми, че се образувала рисунка. На рисунката - лицето на Росица, прекрасните й вежди, изваяният нос, устни и брадичка, тялото й, обвито в косите й - всичко било толкова истинско, сякаш рисунката била жива. Морето галено отмивало червените краски от плажа, а двамата мъже наблюдавали как лицето се слива с пясъка и изчезва.
После мъжът риба внезапно проговорил. Той разказал за собствената си жена и как отдавна копнеел да се прибере у дома, макар и да знаел че и тя, и детето му вече отдавна да не били сред живите. След като привършил разказа си, мъжът риба се вгледал във вече гладкия плаж, по който сега нямало и следа от рисунката. После се обърнал към пленника си.
Стоян плачел за първи път от много години насам. Мъжът риба се приближил до него. Поставил ръката му върху рамото си и му направил знак да се хване здраво. После се обърнал с гръб и се гмурнал в морето. Понесли се отново като стрела през водната шир.
Било вече привечер, когато мъжът риба върнал Стоян на брега. Сбогували се без думи. Стоян погледал как странното същество се отдалечава в сумрака, а после се запътил към хотела без въдица. Когато влязъл в хотелската стая, видял как Росица спи, облегната на възглавница, и я погалил. Нямало по-ценно нещо на света от това красиво спящо момиче. Тя, с малките си нежни ръце, с тихия си сън, с леката си усмивка, държала цялото му щастие. Именно образът на това момиче върху пясъка го върнал обратно в света на хората. Именно копнежът на сърцето по нея му давал желание да продължи да живее.
Стоян никога не разказал историята за мъжа риба на жена си. Той предпочел да прескочи в по-обикновена приказка - онази, в която, макар да нямало кой знае какви приключения, двама души се женят, ражда им се прекрасно дете и те заживяват щастливо до края на дните си. Тази приказка, била единствената, в която си струвало да живее.


Няма коментари:

Публикуване на коментар